Бъч пасва страхотно на останалите герои в поредицата - има ужасяващо минало, превърнало го в мъжа, който е днес и също като братята е сложна смесица от недостатъци и качества. Що се отнася до детството му, част от подробностите излизат наяве в сцената, в която той най-сетне споделя малка част от миналото си с Мариса („Споделена любов", стр. 320-322). От самото начало е ясно, че именно отвличането и убийството на сестра му го е тласнало по пътя към самоунищожението и че е толкова опасно ченге именно заради вината, която смята, че има за това престъпление. Когато разказва на Мариса за употребата на наркотици и насилието в живота си, както и че винаги се е чувствал изолиран от всички край себе си, това разкрива колко важни са братята и техният свят за него като личност - единствено в имението за първи път се чувства на мястото си и определено не иска завинаги да остане в периферията да света на Братството като аутсайдер. (Ако се замислите за Джон и Бет, в това отношение Бъч доста си прилича с тях. И тримата винаги са усещали, че има нещо, което ги отделя от другите около тях, макар и да нямат никаква представа защо е така.)
Когато ставаше дума за мотивацията му като персонаж, бях наясно, че нуждата да принадлежи някъде и да остане верен на вътрешното си „аз", за чиято истинска същност може само да гадае, е от огромно значение за Бъч. А от гледна точка на историята, знаех две неща за него: това, че ще се събере с Мариса, и това, че съдбата му е неразривно свързана с тази на Ви. За мен Мариса бе съвършената героиня за Бъч - изтънчена, невероятно красива, истинска дама... жена, която той може да постави на пиедестал и да боготвори. Що се отнася до Бъч и Ви... ще се върна на това малко по-късно.
Както споменах по-рано, първоначално любовната история между Бъч и Мариса трябваше да бъде важна сюжетна линия във „Вечна любов", ала те изискваха толкова много внимание, че трябваше да изрежа сцените им и да ги сложа настрани. Ко-гато приключих с първата чернова на „Пробудена любов", се чух с редакторката си, за да обсъдим коя ще бъде следващата книга. На мен ми се искаше да пиша за Бъч, ала тя смяташе, че е по-добре да продължа с братята и аз се съгласих, което означаваше, че на ред беше Вишъс (защото по това време Тор го нямаше, Джон Матю все още не бе преминал преобразяването си, а книгата на Фюри не можеше да дойде веднага след като Бела е родила).
Проблемът бе в това, че когато започнах да нахвърлям историята на Ви, си дадох сметка за нещо, което знаех още от „Тъмна любов" - че няма как да напиша книгата на Ви преди тази на Бъч. Връзката на Ви с ченгето и чувствата му към него в крайна сметка са онова, което го кара да се отвори емоционално, така че да може да се влюби. Освен това, за да е в състояние да допусне някой друг до себе си, първо трябваше да приеме чувствата си към Бъч, а не виждах как това ще се случи в една-единствена книга и то по две причини. Първо, аз винаги се стремя да показвам, а не да казвам, така че книгата на Ви щеше да е пълна със сцени между него и Бъч, особено в началото, което би било опасно, тъй като при подобен сюжет съществува сериозна опасност от диспропорционалност (с други думи, твърде много сцени между Бъч и Ви, Ви и Бъч, Вишъс и Бъч... заменени изведнъж от сцени между жена и Вишъс, Вишъс и жена, Ви и жена). Освен това, ако Бъч не е романтично обвързан, Вишъс няма да е в състояние да се откаже от него дотолкова, че да открие любовта с някой друг... За да може Ви наистина да се обвърже със своята героиня, Бъч трябваше да е щастлив и отдаден на Мариса.
Въпреки това се опитах първо да напиша книгата за Ви. Направих всичко по силите си.
Ала планът на книгата му просто не се получаваше.
След около две седмици, в които си блъсках главата, най-сетне последвах правило номер осем (за вътрешния глас) и се обадих на редакторката си, за да й кажа, че имаме проблем. Ко-гато й обясних какво ме притеснява, тя ме разбра и се съгласи. Което е една от милионите причини да я боготворя - тя е наясно с това как стоят нещата между мен и братята.
Така че - на ред беше Бъч. С всичките неочаквани обрати в историята му.
Когато започнах да нахвърлям плана на книгата му, нямах никаква представа за Пророчеството за унищожителя, нито за променящата всичко роля, която ченгето щеше да изиграе във войната с Обществото на лесърите. Мислех, че движещата сила в книгата где бъде семейната регресия и предизвиканото пре-образяване на Бъч.
Да, ама не.
След като взех вече написаните сцени за това как той и Мариса се влюбват един в друг, и нахвърлих останалите неща, които виждах в главата си, стана ясно, че нещо липсва. Книгата просто не беше толкова голяма, колкото чувствах, че е.