Да вземем за пример сцената, в която Рейдж е прикован към леглото си... или когато Зи дава на Бела онова, което,й е необходимо, докато е в периода си на нужда... или пък Бъч и Мариса на задната седалка на кадилака, когато тя най-сетне пие от кръвта му. Всички тези сцени са невероятно еротични, ала след тях динамиката в отношенията между героите се променя, било то за добро или за лошо. Мисля, че това е една от разликите между любовните романи и чистата еротика. При любовните романи сексът влияе на емоционалната връзка между героите и я тласка напред. При еротиката фокусът е върху самия сексуален акт или сексуалното познание.
Дали мисля, че търсенето на „гореща" литература ще остане все така голямо? Изобщо не бих се учудила. Да се предсказва каквото и да било е опасен спорт, ала апетитът към книги с повече страст изглежда доста постоянен. Сигурна съм, че популярността на различните поджанрове в любовната литература ще се увеличава и спада, и че тепърва ще се появяват нови поджанрове, за които не сме и предполагали. Ала смятам, че цялостната тенденция за повишена сексуалност ще се запази.
И като стана дума за сексуалност... трябва да кажем нещо и за Бъч и Ви.
Но откъде да започна...
За първи път усетих, че във връзката им ще има сексуален елемент, в „Тъмна любов", когато двамата прекараха целия ден в стаята за гости на Дариъс. Имаше нещо толкова интимно в това как се бяха изтегнали в леглата, пиеха и си приказваха. А след това се преместиха да живеят в Дупката и станаха неразделни. Ако трябва да съм откровена, от самото начало бях наясно с чувствата на Ви към Бъч, както и че Бъч дори не подозира за тях, ала предпочетох да запазя тази динамика за себе си. Не бях сигурна какво да направя с нея. Нито пък как ще я приемат читателите.
Понякога ми се случва. Имам цели сюжетни линии, които се развиват в света на Братството, ала не стават част от книгите. Не ги включвам поради най-различни причини. Най-често го правя от съображения за главния фокус и дължината на книгата. Новелата за Зи, Бела и Нала, която е включена в този сборник, например, е в главата ми от около осемнайсет месеца, но просто нямаше как да я вместя в която и да било от книгите.
Ала понякога изоставям някоя сюжетна линия, защото не съм сигурна как да се справя с нея. Докато пишех първите три книги, имаше доста сцени между Бъч и Ви (както описани на хартия, така и все още в главата ми) и аз бях запленена от тях. През цялото време си мислех: „Добре, кога най-сетне на Бъч ще му просветне какво става с неговия съквартирант и как ли ще реагира, когато разбере какво изпитва Ви към него? "
Докато удрях по клавишите, в ума ми непрестанно се въртяха едни и същи въпроси: „ Трябва ли тази част от отношенията им да види бял свят? И ако да - кога? " Най-сетне реших да се престраша. В крайна сметка, при написването на първите три книги вече бях нагазила в някои доста опасни води и всичко мина добре... но най-важното бе, че историята заслужаваше тази честност.
Що се отнася до въпроса „кога" - „Споделена любов" беше логичният избор.
Когато Бъч е отвлечен в началото на книгата, безапелационната решителност, с която Ви се заема със спасяването му, напомня за начина, по който Зи се хвърля да търси Бела в „Пробудена любов". Работата е там, че тази обсебеност може да бъде обяснена и с това, че Бъч е най-добрият му приятел. Да, трябваше недвусмислено да покажа, че що се отнася до Ви, чувствата му надхвърлят тези на обикновеното приятелство. Сцената, в която той отива да лекува Бъч, който все още е под карантина, и го залавя с Мариса, е моментът, в който читателят научава за чувствата на Ви и то - през неговите очи.
Бъч се завъртя и положи Мариса на леглото, така че сега той беше отгоре. От движението връзките на болничната му нощница се скъсаха и тя се разтвори, разкривайки мускулестото му тяло. Татуировката в основата на кръста му заподскача, когато бедрата му си запроправяха път през полите на Мариса, опитвайки се да стигнат до целта си. Докато ерекцията му, без съмнение корава като камък, се стремеше към нея, дългите й, елегантни ръце се обвиха около него и пръстите й се впиха в голия му таз.
Тя заби нокти в кожата му и Бъч повдигна глава, несъмнено за да простене от удоволствие. Ви съвсем ясно си представи звука, макар да не го чу... Изпълни го странен копнеж, появил се сякаш от нищото. По дяволите. Какво точно от сцената, която се разиграваше пред него, искаше за себе си?