И какво й отговори ти: „Не."
Последният подарък, който й направи: Не беше нищо особено.
Най-романтичното нещо, което си направил за нея: Аз не съм по романтиката, блудкава е.
Най-романтичното нещо, което тя е направила за теб: Не знам.
Както ви казах, не съм по романтиката. По дяволите... е, предполагам, че е онова, което тя направи с нещо, което изработих за нея, макар че не беше кой знае какво. Просто една огърлица от златни брънки... виждате ли, по някаква причина тя харесва името ми. Начина, по който се изписва. Така че взех буквите от Древния език и ги превърнах в брънки за огърлица долу в работилницата си. Исках огърлицата да е фина, за да няма Джейн усещането, че носи примка на врата си, но в същото време буквите трябваше да се четат... човече, отне ми сума ти време докато докарам и теглото, и дизайна както трябва. В крайна сметка трябваше да напиша името си два пъти и проклетото нещо пак не беше достатъчно дълго. Затова добавих нейното име - на Древния език - по средата... така тя е заобиколена от мен. Както и да е. Тя никога не я сваля от врата си. Все тая.
Би ли променил нещо у нея: Да, но то е ЛИЧНО.
Най-добър приятел (ако не се брои твоята шелан): Бъч, a след това онзи задник Рейдж. Освен това се разбирам добре и с Рот, когато не искаме да се убием един друг.
Кога плака за последен път: Да бе, все едно ще ви кажа.
Кога се смя за последен път: Не знам, да ступам Рейдж преди малко беше доста забавно... определено ме развесели.
Моето интервю с Вишъс
На поляната до гората двамата с Бъч прибираме всичко в чантата и с помощта на Една се връщаме в имението, където прекарваме около петнайсет минути в събиране на ракетите от градината с розите. След като откриваме и четирите и откачаме парашутите, влизаме в библиотеката и Бъч ме прегръща. Мирише хубаво.
Бъч: Той те очаква в мазето.
Аж. P.: Не бих казала, че изгарям от нетърпение.
Бъч: (подсмихва се) Нито пък той. Но погледни го от друг
ъгъл - би могло да е и по-лошо. Ами ако трябваше да напишеш още една книга за него?
Дж. P.: (разсмивам се) Абсолютно си прав.
Излизам от библиотеката, прекосявам фоайето и влизам в трапезарията, която вече е почистена. В кухнята от другата страна на летящата врата невероятният иконом Фриц и още двама догени лъскат сребърните прибори. Спирам, за да си по-бъбря с тях и много скоро се виждам принудена да отблъсквам настойчиви предложения да хапна и пийна нещо. Без особен успех. Докато слизам към мазето, в ръцете си държа чаша кафе и домашно опечена кифличка със стафиди, увита в платнена салфетка. Кифличката е прекрасна, а кафето е точно каквото го обичам - страшно горещо, с мъничко захар.
Спирам в подножието на стълбището, отвеждащо в мазето, и се оглеждам наоколо. Помещението е огромно - просторно, празно място, в което тук-таме се виждат складови отделения и тръби. Нямам представа къде може да е Ви и се ослушвам с надеждата нещо да ме упъти. В началото единственото, което чувам, е звукът на старовремска пещ с въглища, ала след това долавям някакъв тътен.
Не е рап, а ритмични удари на метал върху метал.
Проследявам звука чак до другия край на мазето. Отнема ми поне пет минути, докато стигна и по пътя довършвам кифлата и кафето. Докато вървя, се опитвам да измисля какво да го питам. Двамата с него не се спогаждаме много добре, затова предполагам, че интервюто ще бъде кратко и не особено приятно.
Свивам зад последния ъгъл и спирам. Облечен с дебели кожени панталони и тясна тениска, Ви се е настанил на солиден, но нисък дървен стол. Върху наковалнята пред него, застопо-рена с помощта на клещи, почива наситеночервен кинжал, а той удря по върха му с тъп чук, който стиска в искрящата си дясна ръка. Между устните му се подава ръчно свита цигара и аз долавям сладкия дъх на турски тютюн, острия мирис на нагорещен метал и тъмни подправки.
Вишъс: (без да вдига поглед) Добре дошла в моята работилница.
Дж. P.: Значи това е мястото, където изработваш кинжалите...
Подобната на пещ стая е с размери шест на шест метра и варосани стени, също като останалата част от мазето. Навсякъде горят черни свещи, а до наковалнята има старовремски пирин-чен съд, пълен с блещукащ пясък. Зад Ви има солидна дъбова маса, върху която са подредени голям брой кинжали в различен стадий на изработка - някои са просто остриета, други вече имат и дръжки.
Ви се обръща и забива нагорещения до червено метал в пясъка и аз не мога да не забележа колко е силен. Плещите му са изтъкани от мускули, също както и ръцете му.