„Комодор"
Другата страна (светилището на Избраниците)
Резюме
Вишъс, син на Скрайб Върджин, се влюбва в д-р Джейн Уиткъм, човешка жена и хирургът, спасил живота му, след като той е прострелян от един лесър.
Първо изречение: „Изобщо не се чувствам добре в това."
Последно изречение: „Без нито дума повече той се демате-риализира обратно в живота, който му беше даден. Животът, воден от него. И за първи път беше благодарен, че се е родил."
Издадена: септември 2007 г.
Обем: 502 страници
Първа чернова написана: юли 2006 г. - април 2007 г.
Коментари на авторката
Господи, откъде да започна!
Вишъс беше, без никакво изключение, най-ужасното писателско преживяване през целия ми живот. Да запиша историята му върху белия лист бе истинско мъчение. За първи (и засега единствен) път през главата ми минаваха мисли като „ Не искам да се залавям за работа. "
Причините са сложни и тук ще споделя три от тях.
На първо място, в главата ми всеки от братята е отделна личност и всеки притежава свой собствен начин да изрази себе си и своята история - Рот е много властен и безцеремонен и с него винаги трябва да препускам, за да не изостана. Рейдж е истински комик - дори когато събитията вземат сериозен обрат, винаги намира по нещо забавно. Зейдист е сдържан и подозрителен, но двамата винаги сме се разбирали добре. Бъч е истинско удоволствие... примесено с голяма доза приказки за секс.
Ви? Вишъс е и винаги е бил (извинете ме за прямотата) гадно копеле. Резервирано, гадно копеле,-което никога не сваля гарда и което не ме харесва.
Написването на историята му беше истински кошмар. Всяка дума излизаше с неимоверно усилие, особено в първата чернова - през по-голямата част от времето имах чувството, че се опитвам да изчегьртам изреченията от някоя скала, използвайки единствено чукче-играчка и вилица за салата.
Виждате ли, за мен написването на първата чернова се състои от две части. Образите, които виждам в главата си, ръководят историята, но освен това докато пиша, трябва да чувам, да долавям и да усещам миризмите на онова, което се случва. Което обикновено означава, че нахлузвам ботушите на братята или елегантните обувки на техните шелани и преглеждам сцените сякаш самата аз ги преживявам, виждайки събитията през погледа на персонажа, от чиято гледна точка са описани. За да го сторя, отново и отново разигравам сцените в главата си, отзад напред и отпред назад, както бихте направили с някое DVD, а след това записвам, записвам, записвам, докато не почувствам, че съм уловила и най-малката подробност.
Ала Вишъс не ми даде почти нищо, с което да работя, защото просто не можех да погледна през неговите очи. Със сцените, описани от нечия друга гледна точка, нямах проблем, ала неговите? Ни-щи-чко. Можех да наблюдавам, но само отдалеч и тъй като голяма част от събитията в книгата са описани от неговата гледна точка, ми идваше да си заблъскам главата в клавиатурата.
Вижте... знам, че е художествена измислица. Знам, че всичко е плод на въображението ми. Само че, ако щете вярвайте, не мога ли наистина да погледна през нечии очи, имам чувството, че си измислям... и усещането изобщо не е приятно. Честна дума, не съм толкова умна - никога няма да се получи както трябва, ако просто гадая. За да станат нещата добре, трябва да съм в състояние да се поставя на мястото на героите си и това, че вратата, отвеждаща към най-съкровената същност на Ви, се захлопна под носа ми, бе причината за голяма част от нещастието ми.
Ала в края на краищата успях да намеря изход. Повече за това - малко по-късно.
Втората причина, поради която написването на „Освободена любов" беше толкова трудно, бе съдържанието й. И по-точно това, че част от него ме изпълваше с тревога - просто не бях сигурна дали пазарът ще го приеме. Тревожех се най-вече за две неща - бисексуалността и БДСМ са теми, от които мнозина се чувстват неловко, дори когато става дума само за второстепенни сюжетни линии, какво остава пък, когато се отнасят до главния герой. Ала това не бе всичко. В допълнение, Ви бе частично кастриран и след първия спечелен двубой в бойния лагер бе обладал насила друг мъж.
Работата е там, че сложната сексуална природа на Ви влияе върху много аспекти на живота му, включително и в отношенията му с Бъч и Джейн. За да го обрисувам реалистично, трябваше да покажа всички негови страни.
В първата чернова на „Освободена любов" действах толкова консервативно, че в резултат се получи нещо плоско и безжизнено. Сцената с доминирането, преди Ви да остави Джейн да си отиде, засегнах много леко, а за него и Бъч не включих абсолютно нищо.