По този начин най-безцеремонно наруших собственото си правило номер две (Пишете без страх). И, каква изненада -резултатът бе нещо толкова привлекателно, колкото разложена риба върху кея през лятото - тягостно и отблъскващо. В продължение на една седмица си блъсках главата и шикалкавех, като само човърках сцените с Джон Матю и Фюри. Дълбоко в себе си знаех, че трябва да рискувам и да прекрача някои граници, но бях изтощена и изгубила всякакво вдъхновение след безуспешните усилия да изкопча от Ви гледната му точка.
Онова, което ме накара да си размърдам задника и да се върна в играта, беше един разговор с редакторката ми. Двете обсъдихме какво ме тревожи и тя ме посъветва да го направя, да напиша всичко черно на бяло, пък да видим как ще се получи.
Както обикновено, оказа се права. Всъщност, съветът, който ми даде тогава, бе същият, който ми дава още от дните на „Тъмна любов" - „Отиди докрай, стигни толкова далече, кол-кото трябва, а пък крайната преценка ще направим след това."
Когато се върнах към ръкописа, бях твърдо решена да дам пълна газ... и с изненада установих, че всъщност съм променила съществено само три сцени. Две от тях бяха между Бъч и Ви (окончателната, поправена версия започва съответно на стр. 201), а след това добавих и сцената с Ви във военния лагер (онази, която започва на стр. 273).
Останалата част от промените и добавките бяха незначителни, ала въпреки това те изцяло преобразиха отношенията между Бъч и Ви - поредното доказателство, че понякога с малко се стига далеч. Да вземем за пример началните страници на тринайсета глава. Бъч е в леглото с Ви, който го лекува, след като ченгето се е разправило с един лесър по неговия си начин. Ако прочетете втория, третия, четвъртия и петия абзац на първата ми чернова, ще забележите, че Ви признава пред себе си, че се нуждае от утехата на нечие топло тяло до себе си. Никъде не се споменава специално тялото на Бъч, нито пък се загатва за нещо сексуално. Става дума единствено за утеха.
След посещението на майка си и прострелването копнееше за нечия близост, трябваха му ръце, които да отвърнат на прегръдката му. Да почувства туптенето на друго сърце срещу своето.
Прекара твърде дълго време, странейки от всички, за да не ги застрашава с ръката си. Свалянето на гарда пред единствения, на когото имаше пълно доверие, предизвика парене в очите му.
(„Освободена любов”, стр. 134)
Във втората чернова добавих следните два абзаца:
Бъч се изтегна в леглото на Вишъс. Ви се срамуваше да си го признае, но беше прекарал много дни във фантазии какво ли би било. Какво щеше да е усещането. Миризмата. Сега, когато беше реалност, той се радваше, че трябва да се концентрира върху задачата да излекува Бъч. Подозираше, че иначе чувството би било толкова мощно, че щеше да му се наложи да се отдръпне.
(„Освободена любов", стр. 134)
Бъч се размърда и краката му докоснаха тези на Ви през завивките. С чувство на угризение Ви си спомни за всичките пъти, когато си представяше себе си и Бъч, как лежат както сега, как... е, лекуването не беше и половината.
(„Освободена любов", стр. 135)
Далеч по-откровено описание на онова, което наистина се случва. Много по-добре. Можех да отида и по-далеч, ала и това бе достатъчно, дотолкова, че трябваше да добавя следващите няколко изречения, за да поясня за читателите, че сега Джейн е онази, която Ви желае.
Ето как стоят нещата с писането - за мен книгите са като кораби, поели на презокеанско плаване. Малки, едва забележими промени могат да окажат огромен ефект върху тяхната траектория и посока. Единственият начин всичко да се получи точно как-то искате е постоянно препрочитане, за да се уверите, че онова, което е на страницата, ще отведе читателя там, където трябва. След като направих тези промени (имаше още доста места, където коригирах това-онова, като например сцената с кинжала в началото на книгата, в която Бъч повдига брадичката на Вишъс с оръжието, което той току-що е изработил за него), да пиша от гледната точка на Ви изведнъж стана много по-лесно.
Какъв е изводът? За мен цялата тази бъркотия е още един пример за ефективността на правило номер осем - веднага щом послушах вътрешния си глас, писането ми потръгна както преди.
Що се отнася до сцената във военния лагер, където Ви губи девствеността си като обладава друг мъж? Боже, нямах представа какво ще си помислят читателите за Вишъс след нея. Работата е там, че той няма избор, а и това е нещо обичайно за лагера - в подобни ръкопашни двубои загубилият по правило бива сексуално доминиран от победителя. Ключът към проблема, реших аз, бе да осигуря колкото се може повече контекст... както и да покажа решението, което Ви взема веднага след това - никога вече да не прави подобно нещо.