Редакторката ми прочете новия материал и за мое облекчение заяви, че според нея става. Въпреки това притеснението ми относно реакцията на читателите, си оставаше. Като автор не мога да не мисля за читателските отзиви. Тревожа се, защото ако хората не купуват онова, което пиша, ще остана без работа. От друга страна, не мога да пиша, за да угодя на читателите, защото всъщност не упражнявам кой знае каква власт над историите си. Най-доброто, което мога да сторя, е да подхождам с внимание, деликатност и такт към по-щекотливите моменти. Май би могло да се каже, че живея според мотото: „Важното не е какво правиш, а как го правиш."
Ала най-интересното е, че негативната реакция, предизвикана от книгата на Ви, се оказа плод на нещо съвсем различно.
С което стигаме до Джейн.
Третата причина толкова да се измъча с написването на тази книга бе, че в началото не разбрах Джейн правилно. Признавам си, че покрай тревогата ми заради Ви, връзката му с Джейн се получи някак безжизнена, въпреки че в първата чернова имаше доста сцени между тях двамата. Проблемът бе там, че първоначално тя ми се стори студена и напълно отдадена на науката, така че изведнъж се оказах с двама неприветливи, резервирани герои, общуването между които е горе-долу толкова забавно за писане и четене, колкото и съдържанието на консерва със супа.
Ала редакторката ми се справи с това. Джейн беше лекарка, не просто безстрастна бяла престилка. Тя бе грижовна, състрадателна жена, много повече от обикновено хранилище на медицински знания и умения. Когато отново се залових с ръкописа, вече разбирах Джейн много по-добре и връзката между тях с Ви потръгна, отразявайки онова, което виждах в главата си.
Тук ми се иска да спомена, че първата сцена между Вишъс и Джейн ми се яви през 2005 г., докато пишех „Пробудена любов". Тъкмо бях излязла да потичам, когато изведнъж видях Ви да стои пред някаква печка и да разбърква горещ шоколад. Наблюдавах го как излива съдържанието на тенджерката в порцеланова чаша и я подава на жена, която знаеше, че той ще я напусне. След това видях и нея, изправена до прозореца в кухнята си, да се взира във Ви, който стоеше в сенките, хвърляни от една улична лампа.
Това, разбира се, се превърна в сбогуването, което започва на стр. 306 от тяхната книга.
Когато сцените от историите на братята ми се явяват, това не става в хронологически ред. Например, картини от бъдещето на Тор и онова, което в крайна сметка щеше да стане с него, видях още преди смъртта на Уелси да е описана черно на бяло. Така че сцената с топлия шоколад в „Освободена любов" ме остави да се чудя как, по дяволите, Джейн и Ви ще се съберат накрая. Работата е там, че тя бе човек и аз го знаех, но исках двамата да получат онова, което и другите имаха - поне седем-осем века заедно. Само че Джейн не беше вампир, поради което нямах никаква представа как точно ще стане това... още повече, че тя щеше да бъде простреляна, което вече знаех, тъй като бях надникнала във виденията на Ви и за разлика от него бях наясно какво означават.
Докато нахвърлях първоначалния план на „Освободена любов", през цялото време се чудех как двамата ще получат своя хепиенд и наистина се тревожех. Ами ако такъв нямаше? Но после стигнах до края... и видях Джейн да застава на прага на Ви като призрак.
Бях едновременно облекчена и развълнувана. „Страхотно ”, помислих си, „ Значи и те ще получат достатъчно време заедно!”
За съжаление, не всички читатели го приеха така и за част от това виня себе си.
Обикновено когато завърша някоя книга, макар да ми се иска да имам възможност да пооправя това или онова изречение (понеже никога не съм напълно доволна), знам, че самите сцени и развитието на сюжетните линии са железни. Също така съм повече или по-малко сигурна, че съм осигурила достатъчно контекст, за да могат читателите без проблем да видят къде започва всичко, какво се случва и как завършва.
И понеже самата аз изпитвах искрено облекчение за бъдещето на Джейн и Ви, след като проблемът с краткотрайността на живота й беше решен, приех едва ли не за даденост, че и читателите ще го приемат по същия начин. Грешката ми бе, че подцених колко сериозно предизвикателство за установените традиции в любовната литература е превръщането й в призрак и въобще не предположих, че това може да бъде такъв проблем, в какъвто се превърна за някои от читателите. Неведнъж съм премисляла това разминаване и реших, че част от причината са многобройните хорър и фентъзи книги, които самата аз съм прочела... и понеже разрешението на проблема беше напълно приемливо за света на Братството и даваше възможност героят и героинята да бъдат щастливи, аз просто приех за даденост, че е окей.