Ала ето как стоят нещата - дори да си бях дала сметка, че онова, което правя, няма да се хареса на някои хора, пак нямаше да променя края на книгата, защото всичко друго би било лъжа и измъкване по лесния начин. Не пиша, за да угодя на пазара и никога не съм го правила - историите в главата ми се разпореждат и дори самата аз невинаги виждам изпълнено онова, което искам да се случи. Все пак, ако трябваше да напиша книгата отново, бих добавила още десетина страници в края й, показвайки малко от живота и щастието на Ви и Джейн, та читателите веднъж завинаги да разберат, че за тях двамата всичко се е наредило прекрасно.
Какво мисля аз ли? Поредицата неведнъж е нагазвала в опасни води, но винаги много съм внимавала как и защо се е случвало това. Наистина се старая да уважавам жанра, който постави началото на кариерата ми и който открай време е един от любимите ми... така че всички книги за Братството ще си останат преди всичко любовни романи.
И като стана дума за това... Ви и Джейн като двойка. Господи, те наистина бяха страшно секси. Не ме накараха да се изчервявам толкова, колкото Бъч, макар че не съм сигурна дали е защото ченгето ме отведе до ново ниво или просто защото знаех, че от Ви може да очаквам всичко и бях подготвена.
Сцената, в която Ви е в леглото и Джейн го мие с гъбата, е наистина еротична. И я видях толкова ясно. Особено частта, в която тя се погрижва за едно, ъъъ, много специално място:
...тогава той издаде тих гърлен стон и главата му се отметна назад, а синьо-черната му коса се разпиля по черната възглавница. Бедрата му се вдигнаха нагоре, мускулите на корема се стегнаха, а татуировките по слабините му се разпънаха и отново се свиха.
- По-бързо, Джейн. По-бързо, направи го за мен.
(„Освободена любов", стр. 173)
Преди появата на Джейн, Ви никога не е смесвал секса с чувствата. Всъщност, ако не се брои Бъч (и до известна степен останалите братя), в живота му няма място за чувства и това е напълно обяснимо. Престоят във военния лагер сериозно накърнява способността му да се привързва и това личностно разстройство му остава и след преобразяването и възмъжаването му и се отразява на всичките му връзки. Въпросът е какво прави Джейн - а и Бъч - различни?
Смятам, че те доста си приличат - като за начало и двамата имат остър език, който не прощава никому. Вземете например тази кратка словесна схватка, която е една от любимите ми в цялата поредица:
- Не искам да се приближаваш до ръката ми дори когато е с ръкавица.
- Защо е...
- Не ми се говори за това, така че въобще не питай.
Яснооо.
- Това едва не уби една от медицинските ми сестри, знаеш ли?
- Не съм изненадан. - Той се загледа в ръкавицата. - Бих я отрязал, ако можех.
- Не те съветвам.
- Естествено, че не. Ти не знаеш какво означава да живееш с този кошмар...
- Не, исках да кажа, че ако бях на твое място, бих помолила някой друг да го направи. Шансът за успех би бил по-голям.
Последва миг тишина, после пациентът избухна в смях.
- Умница.
(„Освободена любов", стр. 166-167)
Освен това смятам, че Ви си пада по Джейн, защото тя не е някоя слаба жена, която знае само да се суети. Сцената, в която я отвличат от болницата, го доказва по най-категоричен начин, особено когато Рейдж я мята на рамо и Фюри се опитва да я успокои, използвайки силата на ума си:
- Трябва да се справиш с нея, братко - изсумтя Рейдж. - Не ми се ще да я нараня, но Ви каза, че я иска с нас.
- Не бяхме предвидили отвличане.
- Късно е да го обсъждаме. Ще я накараш ли да загуби съзнание? - изсумтя Рейдж отново и прехвърли хватка от устата й към ръката, с която се опитваше да го удари.
Гласът й прозвуча силно и ясно.
- Бог ми е свидител, че...
Фюри я хвана за брадичката и повдигна главата й.
- Отпусни се - нареди той. - Спокойно.
Закова поглед в нейния и се опита да я доведе до състояние на покой... покой... покой...
- Майната ти! - изруга тя. - Няма да ви оставя да убиете пациента ми!
(„Освободена любов", стр. 106)
В този момент Джейн ми напомня на Бъч в „Тъмна любов", след като завежда Бет в къщата на Дариъс и се изправя срещу братята. Макар че те определено имат числено превъзходство, той си остава боец. Също като Джейн.
Освен това вярвам, че и Джейн, и Бъч са тласкани от нуждата да правят добро. Тя е хирург, а той ченге - и двамата са замесени от тестото, от което се правят героите и Ви не може да не ги уважава.