И накрая, подозирам, че са замесени и феромони. Смятам, че това важи за всички братя - те, пък и всички мъже, които съм виждала досега, като че ли реагират мигновено и необратимо, когато се озоват близо до своята партньорка. Което ме навежда на мисълта, че инстинктите им играят съществена роля в процеса на обвързване.
Но да се върнем на Ви и Джейн. Поне за мен, една от най-емоционално въздействащите сцени е когато Ви позволява на Джейн да го доминира в апартамента му в „Комодор", точно преди да се раздели с нея. За него да се остави на нечия милост в сексуално отношение, с оглед на онова, което са му причинили в нощта на преобразяването му, когато е частично кастриран, е най-недвусмисленото доказателство за доверие и привързаност, което може да даде някому. В сцената, която започва на стр. 300, той за първи път в живота си приема да бъде беззащитен. Като претранс в бойния лагер той е уязвим по стечение на обстоятелствата, затова целият му по-нататъшен живот е доминиран от твърдата решимост никога вече да не допусне някой друг да има власт над него. Ала ето че доброволно се оставя в ръцете на Джейн. Това е обяснение в любов, което далеч надхвърля обикновените думи.
И още веднъж - именно това имах предвид, когато говорих за сексуалните сцени по-рано. Да, сцената между тях е невероятно еротична, но също така е от изключително значение за развитието им като персонажи.
А сега няколко думи за Скрайб Върджин и Ви.
На това му се казва семейни проблеми! Когато Ви за първи път се появи на сцената в „Тъмна любов", знаех, че ръката с ръкавицата е важна, ала нямах никаква представа нито колко, нито по каква причина. Всъщност, докато пишех първите две книги, даже аз не подозирах, че Вишъс е син на Скрайб Върджин. Просто когато видя нещо особено ясно, го включвам в книгите, дори и да не знам как точно се вмества в цялата история.
Едва когато се заех с „Пробудена любов", всичко си дойде на мястото - бяла светлина означава Скрайб Върджин. Ви притежава бяла светлина. Следователно Ви е свързан със Скрайб Върджин. Смятам, че това беше страхотен обрат и страшно се гордея със себе си, задето успях да се въздържа да не издам нещо за него в интернет форумите или докато се срещах с почитателите си и подписвах книги. Честно казано, след като веднъж ми просветна за произхода на Ви, останах доста учудена, че никой друг не се бе досетил за връзката между двамата. (Мисля, че май се натъкнах на едно-две предположения из форумите, които донякъде се доближаваха до истината, но успях да ги отклоня от следата с типично адвокатски увъртания.)
В „Освободена любов” на Ви и майка му им е доста трудно да намерят общ език, което е напълно разбираемо с оглед на онова, което тя не му е казала и на бездействието й към всичко, което той е трябвало да изтърпи. Ала в крайна сметка нещата си идват на мястото и любимата сцена на мнозина е онази, в която Вишъс отива да се види с майка си:
- Какво сте донесли? - прошепна тя.
- Малък подарък. Нищо особено. - Той отиде до бялото дърво с белите цветове и отвори ръцете си. От тях излетя папагалче и кацна на един клон, все едно знаеше, че това е новият му дом. Яркожълтата птичка заподскача по белите клони. Малките й крачета се вкопчваха в някой от тях, а после подскачаха на друг. Клъвна едно цветче, изчурулика... вдигна крак и почеса врата си.
Ви сложи ръце на кръста си и запресмята колко място има сред цветовете на дървото. Щеше да се наложи да донесе още доста птички.
Гласът на Избраницата прозвуча, преливащ от емоции.
- Тя се отказа от птичките заради вас.
- Да, и затова й нося нова.
-Но жертвата...
- Вече е направена. Намиращото се на това дърво е подарък. -Той погледна през рамо. - Ще го отрупам с птички, независимо дали й харесва, или не. Сама ще реши какво да прави с тях.
В очите на Избраницата проблесна благодарност.
- Ще ги задържи. И те ще я избавят от самотата й.
Ви пое дълбоко въздух.
-Добре. Защото...
Спря по средата на изречението и Избраницата произнесе нежно:
- Не е нужно да го казвате.
Той прочисти гърло.
- Ще й предадеш ли, че са от мен?
- Не е нужно. Кой друг освен синът й би проявил такава до-брота?
Ви погледна назад към самотната жълта птичка насред бялото дърво. Представи си клоните отново запълнени като преди.
- Истина е - отговори.
Скрайб Върджин не е сред най-харесваните персонажи в поредицата. Лично аз я уважавам и това, че тя се отказа от единствената си радост (своите птици), за да изкупи дара, който дава на сина си (завръщането на Джейн), наистина ме трогна. Неведнъж са ме питали защо тя просто не оправи всичко, като например случилото се с Уелси и Тор (дори Джон Матю задава същия въпрос), но работата е там, че тя не е свободен агент в създадения от нея свят. Провидението все така има последната дума, а то е в ръцете на нейния баща.