Виждам и езерото от другата страна на къщата. Насред тъмносините води, които проблясват под лъчите на слънцето, се издига остров Одел, докъдето отивах с лодка, заедно с приятелите и кучето ми, за да поплуваме или просто да си направим пикник. Обръщам глава и виждам планината, която се издига отвъд поляната, същата планина, в която са погребани цели поколения от моето семейство. А когато поглеждам зад себе си, от другата страна на поляната виждам бялата къща на прачичо ми, къщата на най-добрите ми приятели, както и викторианската свещеническа къща на братовчед ми.
Дж. P.: Откъде знаеш за това място?
Фюри: Не знам. Но то е в главата ти.
Дж. P.: (поглеждам към преустроения хамбар) Господи, имам чувството, че майка ми е вътре и приготвя вечерята, а татко ще пристигне съвсем скоро. Искам да кажа, наистина ли... кучето ми живо ли е?
Фюри: Да. Това им е хубавото на спомените. Те не се променят и никога не изчезват. И дори ако не можеш да си припомниш всички подробности, пътеките, които те са прокарали в мозъка ти, завинаги остават с теб. Те са вечността за смъртните.
Дж. P.: (след известна пауза) Предполага се, че трябва да ти задам един куп въпроси.
Фюри: (свива рамене) Така е, но сметнах, че този отговор ще ти се хареса.
Дж. P.: (усмихвам се тъжно) И какъв е той?
Фюри: (слага ръка на рамото ми) Да, всичко това все още е тук. И ти можеш да се завърнеш по всяко време, когато ти се прииска. Винаги.
Зареяла поглед към картината на своето детство, се замислям... „По дяволите. Съвсем в стила на Фюри. " Напълно съм сразена от добротата и вниманието му.
Копеле. Великолепно, великолепно копеле.
Точно това е истинската му природа. Той знае от какво се нуждаете, по-добре и от вас самите. И освен това е преобърнал интервюто надолу с главата, така че сега то е за мен, не за него. Което също е напълно в стила му.
Дж. P.: Бас държа, че правиш страхотни подаръци за рожден ден. Онези, които са така добре избрани, че направо да ти стане страшно.
Фюри: (през смях) Мисля, че се справям някак.
Дж. P.: А сигурно те бива и в опаковането, нали?
Фюри: Всъщност, когато става въпрос за връзване на панделки, никой не може да се мери със Зи.
Дж. P.: Кой от близките ти би направил нещо подобно (махвам с ръка наоколо) за теб?
Фюри: Мнозина. Кормия. Братята. Избраниците. А и... аз самият. Точно както когато се излекувах. (Прави пауза.) Знам, че ще прозвучи адски лигаво, ала това, че се отказах от наркотиците, е подаръкът, който направих сам на себе си. Да вземем теб за пример - радваш се, че си тук, но в същото време ти е страшно трудно, нали? (Аз кимвам.) Е, възстановяването понякога ужасно боли, чувстваш се самотен и нещастен, ала дори и в най-тежките моменти съм благодарен, че го има и че го изживявам. (По устните му пробягва лека усмивка.) Същото важи и за Кормия. Да изостави стриктните традиции на Избраниците бе истинско предизвикателство за нея. Никак не е лесно напълно да промениш целия си живот. Двамата с нея... това наистина ни свързва. Аз променям начина, по който живях през последните двеста години... като наркоман, нали се сещаш, и откривам кой съм в действителност. Тя трябва да се справи с нещо доста подобно. Така че с нея заедно посрещаме спадовете и възходите в този процес.
Аж. P.: Вярно ли е, че Кормия ще поеме дизайна на новия клуб на Ривендж?
Фюри: Аха. Вече е готова. Строителните работи започнаха. А Рот й възложи да проектира нова сграда за „Убежището". Тя е във възторг. Купих й програма за компютърно проектиране и й показах как да я използва... ала тя предпочита да прави всичко на хартия. Има си кабинет в къщата на Рив, с чертожно бюро, но без стол - чертае права. Купих й всички книги за архитектура, които успях да намеря, и тя ги изчете от кора до кора.