Резюме
Фюри открива любовта и побеждава както зависимостта си от наркотиците, така и ограничаващите обществени и духовни норми на своята раса.
Първо изречение: „В действителност времето не се губеше безвъзвратно във вечността."
Последно изречение: ,JIIe те обичам вечно невинаги трябва да се каже гласно, за да се разбере."
Издадена: юни 2008 г.
Обем: 534 страници
Първа чернова написана: декември 2007 г. - март 2008 г.
Коментари на авторката
Обожавам Фюри. Той беше същинска сбъдната мечта за написване. А както вече споменах, определено се нуждаех от някой като него.
И като заговорихме за това - няколко думи за дневния ми режим на работа.
Той е неизменен. Пиша седем дни в седмицата и това не търпи никакви извинения и компромиси: болнични, празници, ваканции - задникът ми е върху стола пред компютъра. Правя го вече от десет години, през които мисля, че съм пропуснала само три дни и то по повече от уважителни причини. Ставала съм в четири и половина сутринта в хотелски стаи в Манхатън, за да пиша. Писала съм след стоматологична операция. Оставала съм си вкъщи, докато навън грее слънце.
Опитвам се да кажа, че писането е приоритет за мен и държа на всички около мен да им е ясно, че времето ми за писане не подлежи на обсъждане. Не че съм някакъв супергерой, просто съм изключително дисциплинирана и освен това имам нужда да пиша. Не го ли правя, усещането е същото като при спортистите, ако не тренират - ставам неспокойна и не ме свърта на едно място.
Дали резултатът всеки път е бил блестяща проза? Ни най-малко. Като всички останали, и аз имам дни, в които написаното от мен изобщо не струва. Но аз не се отказвам и го преработвам, отново и отново, докато не се получи точно както искам. Нерядко това е бавен и досаден процес. Когато пиша първата чернова, резултатът обикновено е между шест и десет страници на ден. При първото редактиране отмятам по не повече от десет страници дневно. След това - по петнайсет. После - по двайсет. След като редакторката ми прочете ръкописа, го преглеждам отново и отново, като на ден се справям с не повече от двайсет и пет страници. Когато дойде време да прегледам стилово редактирания ръкопис мога да стигна и до четирийсет страници. Коректура? Трудно ми е да мина петдесет-седемдесет и пет страници на ден.
Работата е там, че аз не пиша бързо, затова пък пиша по-дълго време. С други думи, работя повече часове на ден.
Обикновено денят ми започва към осем часа, когато сядам пред компютъра на горния етаж. Пиша около два часа, след което правя почивка за чаша кафе (понякога използвам това време, за да си проверя електронната поща на долния етаж), а после се връщам за още два часа пред компютъра. След това отивам да потичам, а когато се върна, се заемам с редактиране и различни други задачи. Всичко това се променя драстично, когато гоня срокове - тогава не ставам от компютъра за друго, освен за да потичам.
Нямам интернет на компютъра, на който пиша, и настойчиво ви съветвам, ако имате възможност, да разграничите двете неща и да държите електронната поща и интернет далеч от машината, на която работите. Виждате ли, когато пиша използвам определена част на мозъка ми и ако прекъсна работа, за да се занимая с нещо друго, може да се окаже адски трудно да се настроя на същата вълна, на която съм била, преди за известно време да се превърна в бизнес дама.
Никой не влиза в кабинета ми с изключение на кучето ми (което винаги е добре дошло) и на съпруга ми (който обикновено е добре дошъл). Никъде не го описвам и никъде няма снимки от него. Ще кажа само, че е изключително изчистено и добре осветено място. Мисля, че държа толкова много на това пространство, защото е далеч по-лесно да се съсредоточа върху онова, което виждам в главата си, когато изключа външния свят. Освен това, както вече споменах, по природа съм наистина дискретна, а писането е нещо лично за мен и събужда защитническите ми инстинкти.
Освен с агента и редакторката ми (както и всички забележителни хора в издателството), работя с цял куп невероятни хора. Личната ми асистентка се грижи всичко да върви гладко и ме държи здраво стъпила на земята, като изобщо не се впечатлява от нищо, свързано с Дж. Р. Уорд и ме харесва заради самата мен (или поне през по-голямата част от времето, понякога на-право я побърквам и тя не напуска само защото обича кучето ми). Помощникът ми в проучванията е ходеща енциклопедия за Братството и е в състояние да открие и най-забутаните факти и похвати с впечатляваща лекота, като освен това е безкрайно търпелив с мен и е сред най-милите хора, които съм срещала някога. Имам също така и един двуметров съветник с фетиш към желязото... понеже всеки, който пише за вампири, се нуждае от такъв... както и жена, която дори бременна в шестия месец, е готова да влачи чанти из хотелски лобита, да ходи по конференции и да се грижи влаковете да се движат по разписание.