Ти не го спаси. Не спаси и тях. Заради теб над тях надвисна проклятие. Вината е твоя... Вината е твоя...
(„Свещена любов", стр. 16-17)
Следващото, което трябваше да покажа, бе как Фюри започва да осъзнава, че е пристрастен. За да може наистина да бъде герой, той трябва да се пребори със зависимостта си, а първата стъпка към това е да си дадеш сметка, че имаш проблем. Моментът, в който за първи път му просветва, е когато двамата с един лесър си търсят усамотено местенце в центъра на Колдуел, къ-дето да се разправят, и прекъсват сделката на един наркодилър. Когато става ясно, че тя няма да се състои, отчаяният купувач се нахвърля върху продавача и го убива, задигайки всичката му стока, преди да се изниже:
Неприкритата радост върху лицето на наркомана беше смразяваща.
Очевидно се беше качил на бързия влак за големия купон и фактът, че беше безплатно, представляваше само малка част от вълнението. Големият му възторг идеше от неочаквано изобилния запас.
Фюри познаваше този сладостен като оргазъм порив. Изпитваше го всеки път, когато се заключеше в спалнята си с голяма торба, пълна с червен дим и нов пакет цигарени хартийки.
(„Свещена любов", стр. 53)
Да види себе си в непознатия наркоман е началото за Фюри. Ала преди да започнат да се подобряват, нещата се влошават още повече:
- Все още ли съм един от братята?
Кралят се загледа в кинжала и това даде на Фюри отговора от три думи - само по име.
(„Свещена любов", стр. 88)
Изригването на Фюри от Братството не е само заради прис-трастеността му към наркотиците, а и заради другия му начин да се справя с чувствата си - като измъчва лесъри, преди да ги убие.
Първоначално смятах, че Зейдист е онзи, който го прави. Дори намекнах за това във форума. Оказа се обаче, че греша. Фюри бе този, който ги накълцваше на парчета, преди да ги прониже в гърдите... което е адски брутално.
Интересното е, че когато видях тези сцени, си помислих, че някой така добър и грижовен като Фюри не може да е способен на нещо толкова долно и жестоко, като това да изтезава жертвите си. Ала работата е там (и смятам, че до известна степен това е една от основните идеи в книгата на Фюри), че дори когато някой се облича добре, има добро потекло и изглежда съвсем нормален, в действителност може да е напълно неуравновесен.
И като заговорихме за потекло - няколко думи за Кормия. Приликите между нея и Мариса са повече от очевидни. Те не само са жени с високо положение, задъхващи се под товара на онова, което обществото очаква от тях, но и двете успяват да се преобразят, превръщайки се в двигателната сила не само зад собственото си освобождаване, но и зад това на много други (Мариса го прави с гласуването си по време на заседанието на Съвета на принцепсите и с работата си в „Убежището", а Кормия - като помага на Фюри да освободи Избраниците).
Смятам, че Фюри и Кормия са добра двойка по много причини и ми се струва, че тя прекрасно обобщава своята гледна точка в следващия абзац:
Той беше въплъщение на всичко, смятано от нея за стойностно. Винаги се интересуваше от останалите, а не от себе си. Кога-то сядаха на масата за обяд, той единствен проявяваше загриженост към всички, питаше за наранявания и стомашни проблеми, за тревоги - малки и големи. Никога не търсеше внимание за себе си. Не насочваше разговора към нищо, свързано с него самия. Беше безкрайно отзивчив.
Ако имаше трудна задача за изпълнение, винаги бе готов да я поеме. Ако трябваше нещо да се свърши, настояваше той да се захване. Ако Фриц носеше прекалено тежък поднос, Примейлът пръв скачаше от стола си, за да му предложи помощ. От всичко чуто на масата беше разбрала, че е защитник на расата, учител за начинаещите и добър приятел на всички.
С безкористните си добродетели той беше пример за Избраниците, съвършеният Прймейл. И някак сред секундите, часовете, дните и месеците от престоя й тук, тя се беше отклонила от пътеката на задълженията си, за да се озове в гъстите дебри на желанието. Сега искаше да бъде с него. Нямаше никакво трябва, налага се, задължена е.
(„Свещена любов , стр. 27)
Разбира се, това е в пълен разрез с ролята й на Първа избраница, която според традицията, трябва да дели Примейла със своите сестри. Този сблъсък между възпитанието, което е получила, и истинската й същност, както и онова, което иска, е в основата на нейната борба - не само романтична, но и личностна.