Що се отнася до Фюри, смятам, че освен инстинктивното обвързване, любовта му към Кормия се дължи и на непоклатимата й подкрепа. Тя е пълна с разбиране и невероятно предана, а двамата наистина преживяват много заедно. На всичко отгоре тя изиграва ключова роля в борбата му с наркотиците... но повече за това - малко по-късно.
Затъващ все по-дълбоко в черния ад на своята зависимост,
Фюри стига дъното, след като обладава Кормия. Сцената, в която той отнема девствеността й, бе трудна за написване, защото знаех, че трябва много да внимавам с това, което виждам, за да не остане у читателя никакво съмнение - Кормия жадува онова, което се случва, ала Фюри, в своето нетърпение, наистина вярва, че й е причинил болка.
В изнасилването няма нищо еротично. Точка по въпроса. Погрешната представа на Фюри за стореното от него го тласка право в лапите на Магьосника. Веднъж той вече се е разминал на косъм (в „Пробудена любов"), така че с оглед на пристрастеността му и емоционалната му нестабилност, като че ли е неизбежно да не се върне към хероина. А това наистина ме съкруши:
Този боклук определено не беше като червения дим. Нямаше плавно отпускане, нито учтиво почукване по вратата, преди наркотикът да нахлуе в мозъка. Това беше като пушечен залп с мощен откат и докато повръщаше, той си напомни, че получава тъкмо това, което беше пожелал.
Някъде от дълбините на съзнанието си смътно долови смеха на Магьосника. Самодоволният кикот не спря дори когато хероинът превзе останалата част от съзнанието и тялото му.
Взе да губи съзнание още докато повръщаше и осъзна, че е бил измамен. Вместо да убие Магьосника, остана само с пустошта и нейния господар.
Добрея свърши, приятел... Отлично.
(„Свещена любов”, стр. 387)
Оцеляването на Фюри е истинско чудо. Не ми се мисли какво би станало, ако Блей не бе отседнал в имението и ако той, Куин и Джон не бяха влезли в спалнята за гости.
Това е мигът, в който Фюри достига дъното. За своя чест, той не остава там за дълго. Първата значима крачка е изборът, който прави на следващия ден. Той отива да довърши церемонията по встъпването му в ролята на Примейл, ала вместо да легне с Лайла, присяда на стъпалата във вестибюла на храма и взема решение да престане да се друса.
Магьосникът започваше да се ядосва, а тялото на Фюри беше като в шейкър. Той опъна крака, легна на хладния мраморен под в преддверието и се приготви за пътуване в нищото.
- По дяволите - рече, като се остави на течението. - Това ще е гадно. (Свещена любов", стр. 412)
Това, от своя страна, води до най-важната (поне според мен) сцена между Кормия и Фюри като двойка - онази, в която тя му помага да преживее халюцинациите по време на детоксикация-та. Като го развежда из обраслата градина на родителите му и му нарежда да я разчисти (сцената, която започва на стр. 421), Кормия постъпва като истински герой, оставайки силна, когато нейният мъж не е в състояние да го стори, напътствайки го, ко-гато той се нуждае да бъде воден.
Символиката на бръшляна - когато Фюри си спомня как той обгръща статуите в градината на родителите му, и когато самият той го използва, за да заличи една от рисунките си - е очевидна. Миналото го е задушавало през цялото време и страшно ми харесва това, че докато халюцинира, той освобождава не само статуите, но и самия себе си... и дори успява да види родителите си в едно по-щастливо място.
След детоксикацията, Фюри най-сетне притежава трезвата мисъл и предприемчивостта, необходими за да преустрои законите, на които се подчиняват Избраниците... за което е крайно време. Страшно ми харесва частта, в която той е изпълнен с решимост:
След като цял живот бе наблюдавала развитието на историята в купа с вода, Кормия осъзна, докато гледаше сваления медальон, че за пръв път вижда историята да се твори пред очите й, на живо.
Нищо никога вече нямаше да е същото.
С този символ на поста му, люлеещ се под стиснатия му юмрук, Фюри обяви с плътен и суров глас:
- Аз съм силата на расата. Аз съм Примейлът. И аз ще отсъдя!
(„Свещена любов", 433)
Героичната му природа най-сетне се проявява... и то по най-забележителен начин, когато той отива да се срещне със Скрайб Върджин.
Няколко думи за този сблъсък. Мисля, че докато разговаря със Скрайб Върджин, той напипва истинския проблем, що се отнася до расата, която тя е създала и която обича. Отношението й е твърде закрилническо и тя трябва, както изтъква Фюри, да има вяра в собственото си творение. Традициите на вампир-ската раса са толкова пагубни за оцеляването им, колкото и войната с лесърите. Нещата трябва да се променят - Братството трябва да разшири средите, от които набира новите си членове, така че в него да могат да влязат повече воини, а Избраниците трябва и заслужават да бъдат освободени.