Идеята за това, че понякога не са нужни думи, се появява и в самия край на книгата. В тази сцена Фюри притиска Кормия до сърцето си, след като подхвърля, че церемонията по обвързването им може да се проведе в имението на Братството:
Нататък думите му потънаха сред ръкопляскане и одобрителни възгласи от страна на Братството. Но Кормия схвана същественото. Никога не беше виждал на лицето на жена по-красива и широка усмивка от нейната, докато бе вперила очи в него. Очевидно беше схванала какво имаше предвид той.
Ще те обичам вечно невинаги трябва да се каже гласно, за да се разбере.
(„Свещена любов", стр. 474)
Това като че ли казва всичко за Фюри и Кормия.
А сега - няколко думи за Джон Матю и Леш.
Едно от нещата, които особено харесвах у Джон Матю (който е прероденият Дариъс) е това, че в по-ранните книги можех да въвеждам някои аспекти от света на вампирите през неговите очи. Тъй като той не знае абсолютно нищо за тях, всичко, което е ново за читателя, е ново и за него. Освен това той придава чудесна свързаност на книгите - гледните точки се променят с всяка история и досега, щом веднъж приключа с една двойка герои, не се връщам на нея, ако не се броят късчетата живот, които обаче не са част от основната история (макар да ми се струва, че това може и да се промени в книгата на Рив - вече виждам, че Рот най-вероятно ще се завърне и то още как). Джон е константата в поредицата, като в същото време непрекъснато се развива.
Докато се подготвям за неговата книга (която като нищо може да последва тази на Ривендж), исках да покажа на читателите как точно действа времето, що се отнася до Омега и Скрайб Върджин, като по този начин изпреваря въпросите, които сигурно ще предизвика прераждането на Дариъс. За постигането на тази цел Леш, като син на Омега (нещо, което знам много отдавна), бе най-подходящият начин. Към края на „Споделена любов" Омега казва на Бъч: „Ти си същинско вдъхновение, синко. Добре ще сториш, ако потърсиш своята плът и кръв. Семействата трябва да бъдат заедно." (стр. 420). Омега има предвид това как Бъч променя динамиката на войната. Тъй като в известен смисъл Омега наистина е „създал" Бъч и сега е оставен на неговата милост, той си дава сметка, че трябва да стори нещо, за да отвърне на заплахата, която ченгето представлява за неговото оцеляване. И ето какво прави той - след събитията в „Споделена любов" Омега се връща назад във времето и създава Леш с една жена вампир. Леш не съществува преди времето между „Споделена любов" и „Свещена любов" (това разстояние от няколко месеца отразява провалилите се опити на Омега да създаде потомство, които не са описани), ала в началото на книгата на Фюри той вече е създаден, когато Омега се връща в осемдесетте години.
От което, разбира се, за мен като автор веднага възникна проблем. Да въведа изключително важен персонаж като Леш, като обясня защо изведнъж всички го познават, просто нямаше да се получи - това би изисквало твърде дълго изложение. С други думи, трябваше да разчупя правилата на абсолютното време, което е различно от заменяемото време, което Скрайб Върджин и Омега могат да променят, когато поискат. Абсолютното време е провидението, което е в сферата на влияние на бащата на Скрайб Върджин и Омега. Тази абсолютна истина и време в света на вампирите отразяват кулминацията от изборите, правени от играчите в тази вселена и книгите трябва да се развиват в него, в противен случай би се получила една голяма каша (или по-точно, един отегчителен низ от обяснения и ретроспекции).
Ето защо Леш присъства от деня, в който Джон Матю го среща за първи път в автобуса. Което, в абсолютното време, е именно това, което се случва.
В същото абсолютно време се разиграва и историята на Джон Матю/Дариъс. Когато Дариъс намира смъртта си в „Тъмна любов" и отива при Скрайб Върджин в Небитието, Джон Матю не съществува. Ала след като Дариъс и Скрайб Върджин сключват сделка, тя се връща назад във времето и оставя бебето
Джон Матю/Дариъс в тоалетната на автогарата. Оттук нататък Джон Матю израства далеч от света на вампирите... докато съдбата не го среща с Бела във „Вечна любов" (когато Дариъс е вече мъртъв). Технически погледнато, за известно време Джон Матю и Дариъс съществуват едновременно, ала между тях няма никакъв контакт.
Сюрреалистично. Ала готино.
Както и да е... бих могла да продължа до безкрай, но май ще е по-добре да спра тук. Заговоря ли за братята и техния свят, придобивам неизчерпаем запас от ентусиазъм, сякаш съм играчка, която някой е навил.