— Ей…
— За да ни е по-удобно.
— Виж, Лола, наистина трябва да тръгвам.
— Стига си дрънкал. Всички ще решат, че съм се опитала да те съблазня. Не се ласкай, Мики. Ето, доволен ли си?
Очите на Сам вече бяха привикнали към полумрака в кабинета на Раф. Ръката й бе спряла да кърви. Тя сви пръсти — слава богу, нямаше скъсани сухожилия — после пъхна окървавения шал в чантата си. Тихичко развърза маратонките си и ги събу, отиде до библиотеката и прокара пръст по следващия ред гръбчета. Нямаше да е трудно да открие тетрадка А4 дори на тази светлина.
Оттатък настроението се промени.
— Ммм, нещо ми се доспа.
— Лягай си тогава.
— Да, ама не тук.
— Ще ти помогна да се качиш горе.
— Е, това вече е приказка.
— И после си тръгвам.
— Аха. Знаеш ли, Мик, бива те да разваляш купона.
Сам чу лекия му смях.
— Слушай, Лола, може да си смъртоносно красива, но за мен може да е наистина смъртоносно да се забърквам с теб. Забрави ли, че случайно работя с Раф? И в CV-то ми няма да изглежда блестящо, че са ме изхвърлили, защото съм сложил рога на адвоката, който отговаря за мен.
— Дрън-дрън-дрън.
— Дай да те сложим в леглото.
— Мммм. Добре.
Още мърморене, тътрене и тих кикот. Шумовете заглъхнаха нагоре по стълбите. В мига, когато гласовете им затихнаха, Сам щракна фенерчето и продължи търсенето. Беше щателна, опипваше и зад книгите, гледаше и под папките в шкафовете с по четири чекмеджета.
Остави бюрото на Раф за накрая. Защото първия път, докато беше ровила из старите му чекови книжки и купчината писма, беше усетила бодване на вина от това, което правеше. Сега обаче нямаше време за скрупули. По стълбите се чуха стъпките на мъжа. Сам автоматично изгаси фенерчето, но в стаята вече просветляваше. Беше време да си върви.
И тъкмо докато затваряше най-долното чекмедже, ръката й напипа нещо хладно и метално в дъното, под купчина плътни пликове. Извади го.
Пистолет.
Прилягаше добре в ръката й. Сам нищо не разбираше от оръжия, но това изобщо не приличаше на играчка.
Имаше време само да го пъхне обратно там, където си беше, преди вратата да се отвори и кавалерът на Лола за вечерта — Мик или Мики, или както там се казваше — да се появи отново. Беше разгащен и изглеждаше още по-разчорлен. Отиваше му.
Той се ухили и започна да напъхва ризата в дънните си.
— Тя откърти — каза. — Ти намери ли каквото търсеше?
— Ако бях, вече щях да съм си отишла.
— Кажи ми какво е и ще ти помогна.
— И защо?
Мик всъщност си задаваше същия въпрос. Натрапницата, която твърдеше, че е дъщеря на Кърстен Уолър и която беше прекарала смешно много време затворена в кабинета на Раф Хаус, беше дружелюбна като кактус. Явно беше любопитство. Трябваше да има обяснение защо това кльощаво момиче с къса тъмна коса и боси крака се е промъкнало в къщата на Раф, докато той се занимаваше с дело за измама в Бейзъл.
— Подозрителна си, а? Почти като човек с нечиста съвест. Май повярвах на историята ти малко прибързано и все пак ще трябва да поговоря с Раф. Винаги ли си носиш чук?
— Не е твоя работа.
— Вече е моя.
— Сериозно? Обаче, когато Раф се върне от Бейзъл и те намери тук в седем сутринта плюс — тя кимна към гостната, където дрехите на Лола бяха разпилени по големия бял диван, — всичко това, може и на теб да ти се наложи да даваш обяснения.
— Мамка му. — Мик се ухили. — Ти ще гарантираш за мен, нали? Аз просто я изпратих дотук след едно парти. Не беше в състояние да се оправи сама.
— Да бе. — Кактусът си погледна часовника. — И ти трябваше цял час да й помогнеш да се качи по стълбите?
— Ами… доста са стръмни.
— Раф може да не види нещата така.
— Хм. Май сме в безизходица. — Мик се забавляваше. Ситуацията допадаше на чувството му за абсурд. — И какво трябва да направим според теб?
— Ти прави какво искаш. Аз си тръгвам.
— И аз ще отлитам.
— Не и с мен.
Мик не беше свикнал на такава враждебност. Като цяло хората го харесваха.
— Ти винаги ли си толкова недружелюбна? — попита я. — Кажи ми какво търсиш и ще ти помогна.
Тя се поколеба, изглеждаше почти готова да приеме предложението му за помощ. Съмваше се бързо и в този миг на колебание Мик видя несигурността и болката, които прозираха под враждебността й. За момент наистина искаше да й помогне.