— Да, от теб. Трябва да докажеш, че никога няма да ме напуснеш. Никога, никога, никога.
— Добре. Съгласен съм. Само ми кажи какво искаш да направя и ще го направя. Каквото и да е, Мири, всичко.
Мириам се усмихна.
— Най-сетне — каза с въздишка.
— Кажи какво искаш от мен.
— Всъщност дреболия. Просто трябва да убиеш Сам, Джони. Тя трябва да умре, но този път искам ти да го направиш вместо мен.
Раф затвори мобилния си телефон, пъхна го в джоба на ризата си и каза:
— В Уордли са.
— Откъде знаеш? — попита Мик.
— От гласа на Джони. Познавам го от сто години. Той е най-лошият лъжец на света.
— За колко време ще стигнем?
— За час. Четирийсет минути, ако караме бързо. Мик го погледна. Неговият ментор в момента не изглеждаше способен дори да изкара колата от паркинга, без да се блъсне някъде.
— Дай ми ключовете. Аз ще карам. А ти можеш да ми разкажеш за Мириам.
Раф го изгледа невярващо.
— Не.
— Да. Хайде, качвай се. Губим време.
— Прекалено е късно — каза Раф.
— Качвай се в проклетата кола! — изръмжа Мик и го сграбчи за лакътя. — Трябва да ми казваш накъде да карам.
— Безсмислено е — каза Раф. — Ще стигнем твърде късно.
Мик го натика в колата, тръшна вратата и я заобиколи. Влезе и запали. Раф отчаяно се беше свлякъл на седалката.
— Накъде? — попита Мик.
— По Д4 — каза Раф. — Отбивката Нюбъри.
— Сложи си колана — каза Мик. — Ще трябва да се засилим малко.
— Няма да успеем.
През следващите петнайсет минути Мик беше насочил цялото си внимание към това да се промъкнат през трафика възможно най-бързо и безопасно. Но когато излязоха на магистралата и колата на Раф вече пътуваше стабилно със 110 километра в час, се обърна към спътника си и каза:
— През цялото време си знаел, че сестра ти е убийца, но въпреки това продължаваш да я защитаваш. Защо?
— Тя ми спаси живота — каза Раф. — Какъв избор имах?
Мик го погледна невярващо.
— Кърстен Уолър е заплашвала живота ти?
— Разбира се, че не. — Раф нетърпеливо махна с ръка. — Това е друго. Когато бяхме деца. Дължа всичко на нея.
— Разкажи ми — каза Мик. — Трябва да разбера.
Но Раф не можеше да му разкаже, никога нямаше да може да говори за това. Нуждата да мълчи бе част от него от толкова отдавна, че вече не можеше да се промени. Спомените бяха там някъде вътре, спомените никога нямаше да изчезнат, но за това, за централния факт от детството му, за централния факт в живота му, Раф Хаус, сладкодумният адвокат, завинаги щеше да е неспособен да каже и дума…
Както и сестра му. Беше опитала веднъж, преди много време. Около месец и половина, след като пожарът беше погълнал дома им и беше убил баща им, когато живееха с майка си в апартамент под наем, една вечер, докато Даяна палеше огъня в камината, Мириам каза:
— Мамо, аз бях.
— Какво, мила? — Даяна вдигна очи, на едната й буза имаше сажди. Тогава все още беше красива.
Раф, навел глава над книжката за оцветяване, слушаше затаил дъх. Сега вече наистина идваше свършекът на света.
— Аз пуснах клечката кибрит на одеялото. — Гласът на Мириам беше почти шепот. — Аз запалих пожара. Аз съм виновна, че татко умря. За да не сложи Рафи в кутията. Но не исках да умира завинаги.
Даяна остави подпалките. Отметна кичур коса от лицето си и на бузата й се появи второ петно сажди. Вдигна очи към срамежливата си затворена дъщеря, която се страхуваше от нови ситуации, страхуваше се от места, на които от нея се очакваше да нрави нещо. Лицето на Даяна беше безизразно, докато умът й попиваше това, което се опитваше да й каже Мириам. Попи го и го отхвърли.
— Стига глупости Мириам — каза твърдо Даяна. — Пожарът беше нещастен случай. Никой не е виновен. Всички обичахме татко много и никога не сме искали да го нараним.
— Но той каза, че ще убие Рафи. Трябваше да го спра.
— Стига, Мириам. Никак не е хубаво да измисляш такива неща. Да не съм те чула повече, разбра ли? Никога!
— Но, мамо…
— Темата е приключена. Ако пак ме занимаваш с този глупости, ще те пратя в стаята ти и ще стоиш там, докато не ти дойде умът…
Дори сега Раф го болеше при този спомен. Все едно целият му живот след това беше безмълвен писък от мъка за пропуснатите възможности, за лъжите, построени върху други лъжи, за измамата и разрухата, от които нямаше как да избяга.