Мик чу стона му и каза:
— А майка ти? Как можа да я оставиш да поеме вината за това, което е направила Мириам?
— Даяна? — Гласът на Раф беше пълен с горчивина. — Тя заслужава да поеме вината. Всъщност всичко е по нейна вина.
— Как така?
Но Раф не можеше да му обясни и просто каза:
— Защото е така. — И отново потъна в мълчание.
— Мириам е убила жена ти — каза Мик.
— Да не мислиш, че съм го искал? Кърстен беше всичко за мен. Дори не исках да си тръгва.
— Господи! — възкликна Мик. — Откъде да знам, че и сега не й помагаш? Може изобщо да не са в Уордли и да ми пробутваш тези истории, за да ме държиш настрана и Мириам да може да убие и Сам.
Раф поклати глава.
— Не искам Сам да пострада. Опитах се да я предпазя…
— Така ли? Това е нещо ново.
— Така е. Казах на Мириам, че в дневника на Кърстен има доказателства, които ще я свържат със смъртта й. Мислех, че така ще мога да я контролирам, да й попреча да…
— Какви доказателства?
— Нямаше доказателства. Измислих го, за да уплаша Мириам, за да я накарам да спре да се държи като луда. Казах й, че ако пострада още някой, ще занеса дневника в полицията и тя ще бъде разобличена.
— Значи затова е била толкова решена да го вземе от Сам.
— Да. Когато й казах, че в него няма нищо, тя вече не ми вярваше.
— Но Кърстен е мислела, че убийцата е Даяна.
— Да.
— Как така се е объркала?
— Защото казахме на всички, че Даяна е карала колата, когато сгазиха Антъни.
— Но е била Мириам?
— Разбира се.
— Защо Даяна не е казала истината?
— Ти май не разбираш, а? — Раф въздъхна. — Истината? Да говори за семейството? Защо да променя навиците, които е градила цял живот? Нямаше да знае откъде да започне. Когато я арестуваха, й казах, че трябва да си трае за малко и всичко ще се нареди. Не беше трудно, все пак си беше траяла цял живот. И се получи. Тя мисли, че полицията ще осъзнае, че са направили ужасна грешка, и ще я пуснат.
— Смяташ, че знае за Мириам?
— Трябва да знае, дълбоко в себе си. Но никога няма да го признае. Семейството ни трябва да си остане идеално.
— Господи! — каза Мик. — Откачена работа.
— Да — каза Раф.
— Все още не мога да повярвам, че си изложил Сам на опасност.
— Да. Ясно ми е, че ти е много трудно да го разбереш, но Мириам е… — Раф млъкна за миг, търсеше думи да опише връзките, които го свързваха със сестра му, но беше невъзможно. — Докато Сам свиреше преди малко, в нея имаше толкова много от Кърстен, силата и красотата на решителността. Тогава разбрах, че трябва да се погрижа тя да е в безопасност.
— Дори това да значи да жертваш Мириам?
— Да.
— Смяташ ли, че Мириам се е досетила? — Мик си спомни какво беше видял на концерта.
— Сигурно.
— Какво е намислила?
— Не знам.
— Лъжещ — каза Мик.
— Може би. Съвсем скоро ще разбереш — каза Раф и сви рамене. — Сега намали. Наближаваме отбивката.
24.
Тя беше птицата убийца и летеше високо и свободно в чистия въздух, далеч над хилавите плетящи крака същества, създадени от кал и пръст. Беше непобедима. Вече никой не можеше да я спре — нито Джони, нито Сам, никой. Гледаха я с уважение и се страхуваха, защото великата й истина най-сетне беше извадена наяве.
И не само пистолетът, който прилягаше чудесно в дланта й, й даваше тази власт. Храбростта и ясният поглед, това бяха тайните й. Можеше да спаси и можеше да унищожи. Беше го правила и преди. Понякога се налага да унищожиш, за да спасиш.
Беше научила урока си рано.
Беше го научила първия път, когато почувства как се променя. Беше го научила първия път, когато ужасът и объркването отстъпиха пред смелата й постъпка.
Някои от спомените от деня, когато умря баща й, бяха мътни. Повечето обаче блестяха като кристал. Искаше ли той да умре? О, да, но не знаеше какво значи смъртта, не съвсем.
Помнеше как Раф се препъва през полето, как кученцето виси безжизнено в ръцете му, той хлипа и тича. Хлипа от мъка по Чипи, но още повече от страх за самия себе си. Колко пъти татко им му се беше заканвал за много по-дребни провинения? Този път със сигурност щеше да изпълни заканата си.