— Даяна, ти си жена по мой вкус. — Антъни злорадстваше.
— Много мило от твоя страна, Антъни. Нали сме семейство. — Тя се изкикоти. — Имаме и добри, и лоши моменти, но никога не е нещо сериозно, слава на небесата.
— Разбира се — каза Антъни.
— О, по дяволите! — каза Кърстен.
— Не мисля, че сме се събрали да слушаме ругатни — каза Даяна. — Толкова е приятно, че сме на семеен излет сред природата.
— Извинявай, забравих. Дяволите са в ада и всичко със света е наред, така ли?
— Нещо такова — каза Антъни. Собственото му удоволствие като че ли се беше увеличило, докато това на останалите беше изчезнало. Беше най-щастлив, когато всички около него се хващаха за гушите.
— Пуснал си Уордли на пазара, така ли, Ант?
— Зъннн. Чух ли звън на монета?
— Защо?
— Защото искам да го продам. Мисля, че това е обичайната причина. И имам купувач. В брой.
— Но аз мога да го купя от теб. Това ти обяснявам цяла сутрин. Мириам има схема…
— Майната й на схемата ви. Извинявай, Даяна. Искам пари в брой, Джони. Спри да живееш в страната на приказките. Уордли го няма. И точка.
— О! — Джони изглеждаше, все едно му бяха изкарали въздуха. — О! — повтори.
Сам с ужас гледаше как лицето му се набръчка и почервеня като на момченце. По бузите му се застинаха сълзи.
— Не мога да повярвам.
— Повярвай — каза Антъни. Вече не си правеше труда да се усмихва. Стана и започна да раздига чиниите и чашите.
— Ще ти помогна — каза Оскар. Изглеждаше смутен, имаше нужда от по-сериозно занимание от това да храни Ивет с черешки.
— Не мога да повярвам — повтори Джони. — Лъжеш ме.
Антъни само сви рамене, не му обърна внимание и тръгна с идиотските си ситни стъпчици към къщата, където нямаше да го чува. Оскар — ръцете му бяха пълни с чинии — забърза след него. Ивет го изгледа жадно, после се отпусна на килимчето си и затвори очи.
В последвалата тишина раздиращите хлипове на Джони сякаш се усилиха. Сам сведе поглед и видя, че е оскубала маргаритките и ги е накъсала на парченца. До коляното й имаше цяла купчинка зелени и бели листенца. Раф изглеждаше смутен и ядосан. Извади от джоба си голяма сгъната бяла носна кърпа и я подаде на приятеля си.
— Стига, Джонс, дай да се разходим. Старата ти лодка още ли е в езерото?
Джони поклати глава, но остави Раф да го поведе през поляната. Точно преди да стигнат плета, който бележеше края на официалната градина, Джони се обърна, все едно щеше да се върне, за да говори с Антъни. Раф го прегърна през раменете да го подкани да не спира и двамата се скриха от поглед.
— Е — каза Даяна, извади от чантата си някакво списание и се облегна в шезлонга си. — Беше много приятен пикник, струва ми се. Толкова е хубаво да се храниш навън.
— Мамка му! — каза Кърстен. — Зверска преебавка. — Стана, изпълнена с прекалено много енергия; по изключение сякаш не знаеше какво да прави с нея.
Ивет също стана и се протегна. Прокара ръка през гъстата си чорлава коса.
— Ще ида да видя дали имат нужда от помощ с разчистването — каза и тръгна към къщата.
— Така — каза Кърстен неясно на кого. Погледна Мириам и Даяна, които седяха облегнати на столовете си със затворени очи. Лицето на Даяна беше разтегнато в обичайната празна усмивка, а на Мириам беше като илюстрация на напрежението. Обърна се към Сам и я попита: — Искаш ли да се поразходим? Не можем просто да стоим тук.
— Разбира се — каза Сам.
— Звучи чудесно — каза Даяна, без да отваря очи.
Кърстен се поколеба.
— Добре ли си, Мириам?
— Само главата ми — каза Мириам. Говоренето явно й причиняваше болка.
— Да ти донеса ли нещо?
— Преди малко взех хапче. Скоро ще подейства. Просто ако затворя очи за мъничко…
— Щом искаш.
Мириам кимна. Дори това леко движение я накара да потрепери.
— Толкова приятен следобед — ведро каза Даяна. — Аз може да подремна.
— Да, защо не — измърмори Кърстен и добави тихо, така че я чу само Сам: — Бог е свидетел, че си спала цял живот. Дай да внесем тези неща вътре и после да идем да се разходим.
Събраха останалите чинии. Докато вървяха към задния вход, отвътре се чу вик.
— Господи — изстена Кърстен. — Сега пък какво?
Ивет изхвърча в градината, влачеше Оскар след себе си.
— Край! Тръгваме си! Кърстен, трябва да ни закараш до гарата.