— Какво стана?
Антъни небрежно излезе от къщата. На лицето му беше изписана одевешната надменна усмивчица.
— Недей да преиграваш, Ивет. Беше просто целувка. Не можеш да пазиш това хубаво момченце само за себе си.
Червеното лице на Оскар, който се тътреше през поляната, разкри всичко.
— Не, тръгваме си — викна Ивет. — Веднага. Кърстен, трябва да ни закараш.
— Съжалявам, скъпа. Пих доста шампанско, а и не обичам да карам бързо.
— Сам?
— Тя не шофира.
Тогава ще помоля Мириам.
— Тя има мигрена.
В крайна сметка Даяна се нае да закара Ивет и Оскар до гарата. Антъни също предложи услугите си, но Ивет отказа изобщо да се доближава до него, най-ласкавото й определение беше „подло влечуго“. Раф и Джони още не се бяха върнали. В последния момент Мириам настоя да придружи майка си: Даяна вече беше карала дълго сутринта и не беше хубаво да ходи сама.
Сам и Кърстен стояха до Антъни на края на поляната и гледаха как голфът се отдалечава. Даяна беше зад волана и се взираше в пътя, все едно през мъгла, Ивет седеше до нея и продължаваше да крещи през прозореца ругатни по адрес на Антъни. Мириам и Оскар седяха тихичко в сянката на задната седалка.
Когато колата се скри от поглед, Антъни се обърна към Кърстен и попита спокойно:
— Някой иска ли кафе?
— Не, благодаря. Определено знаеш как да разведриш деня на всички.
— Малкото скарване на влюбените гълъбчета ли имаш предвид? Само си представи какво мило сдобряване ги очаква.
— Ивет и Оскар бяха само допълнителна атракция — каза Кърстен. — Говоря за брат ти.
Антъни се усмихна с престорено съжаление.
— Уви, Джони трябва да се научи да приема фактите. Понякога трябва да си жесток, за да си добър.
— Така ли? Защо просто не идеш да късаш крилцата на мухите?
— Миличка, това го правих преди закуска.
Кърстен винаги изглеждаше величествена в гнева си. Очите й хвърляха искри.
— Сигурно помага, когато те изритат, защото си жесток — каза. — Къде се дяна Раф? Готова съм да тръгваме.
— Сигурно са при езерото — каза Антъни. — Играят си на куку и пипе. Искаш ли да ги извикам?
— Не си прави труда — каза Кърстен. — Ще почакаме Мириам да се върне.
— А, да. Малкият Джони ни бива да остава насаме с ужасния си по-голям брат. Не бива.
— Не знаех, че го мразиш толкова — каза Кърстен.
— Много неща не знаеш, сладурче. — Тънката му усмивка беше смразяваща.
Кърстен му обърна гръб.
— Добре, Сам, да идем някъде на чист въздух. Тук ще ни отровят.
— Защо е такава гадина? — попита Сам, докато с майка й вървяха през поляната. — Щом не иска къщата, защо не дава на Джони да я вземе? Не е честно. — Сам почти плачеше. Открай време харесваше Джони и доколкото знаеше, всички го харесваха, така че не можеше да повярва, че някой иска да го нарани нарочно, особено родният му брат.
— Нямам представа, миличка. Мога да измисля цял куп неща като съперничество между братя, изкупителни жертви, фаворитизъм и подобни глупости. Но в момента мисля, че Антъни е садистично копеле и му харесва да наранява хората.
— Но Джони му е брат!
— Е, и? Не подценявай силата на омразата, която може да съществува в едно семейство. О, като си помисля за нещата, които правеха братята ми и сестра ми — нищо чудно, че мисълта за семеен живот ме кара да си стегна куфара и да проверя разписанието на полетите.
Сам беше слушала за семейството на майка си и дори беше живяла няколко седмици с тях през едно от летата си в Америка. Трудно й беше да свърже тази кротки трудолюбиви роднини с децата, които й беше описала майка й. Вуйчо й Върнън например я бил оставил вързана за едно дърво една пролетна вечер. Сам обичаше двамата си по-малки братя, въпреки че през повечето време, когато живееше с тях, бяха досадници, но не ги беше виждала наскоро и не можеше да си представи силните емоции, които разкъсваха Антъни и Джони.
Двете тръгнаха по пътеката, по която бяха поели Джони и Раф преди малко, но Кърстен кривна и отвори една ниска вратичка.
— По-добре да оставим Джони на спокойствие. Ако някой може да му помогне, това е Раф. А и искам да ти покажа нещо.
— Какво?
— Любимата ми част от градината. Това е убежището ми в Уордли. Нали знаеш, че не обичам да ходя на разни места, ако нямам къде да избягам.