Той се повъртя малко, надникна безрезултатно в една глинена кана на полицата над камината, после повдигна крайчеца на килима с бастуна си. Накрая възкликна победоносно:
— А, да! Номерът от „Казабланка“! — Доволен от себе си, отиде до пианото, вдигна капака и бръкна зад подпората. Оттам се изхлузи пакет цигари без филтър и падна на струните. — Ха! Тук никога няма да ги намери!
Сам го зяпна.
— „Казабланка“?
Той изтръска една цигара от пакета и го върна зад подпората.
— Филмът. Хъмфри Богарт крие документите под капака на пианото. Сигурно си спомняш.
Сам не отговори. Отвинтваше шипа на челото си и го прибираше в калъфа.
— По същото време другата седмица?
— Да. До другата седмица. — Той запали цигарата, дръпна дълбоко и почти веднага се задави. През кашлицата каза: — Съветвам те да свириш гамите и упражненията няколко дни. Но ако трябва да свириш, върни се на Бах. Сюитата в сол мажор. Ако нещо може да ти помогне, това е Бах.
— Сигурно — каза Сам. Но го слушаше с едно ухо. Обикновено с Надира оставаха, докато Григори не довършеше цигарата си в края на урока. Често им разказваше за годините си на млад музикант в Будапеща и за величията, с които е работил. Но днес Сам нямаше търпение да се махне. Той сигурно се чудеше защо се е разбързала така внезапно.
Докато гледаше през прозореца на първия етаж как Сам и Надира излизат на напечения тротоар, Григори все още кашляше. Очакваше да завият надясно и да тръгнат към метрото, но този път по изключение те спряха пред входа. Май обсъждаха нещо. Надяваше се, че Надира убеждава Сам да последва съвета му, но не знаеше дали в момента е възможно да я накара човек да го слуша. И това го натъжаваше.
Беше се привързал към Сам. Не само защото беше талантлива и работлива музикантка, а защото притежаваше две редки качества — широка душа и желание да рискува, — които отличават истинския човек на изкуството от просто способния. И без да му казва, знаеше колко дълбоко е страданието й. Само като я слушаше как свири, разбираше, че неразрешената смърт на майка й е превърнала живота й в кошмар от дрънчащ дисонанс. Надяваше се, че тя ще успее да се измъкне от страданието. Но знаеше, от собствен опит знаеше, че някои нещастия са прекалено големи и младите музиканти не могат да ги преодолеят. Възможно беше това, което преживяваше в момента, да я прекърши като музикант и тя никога да не достигне истинския си потенциал. Но в този живот да постигнеш истинския си потенциал е рядък дар.
Щеше да направи каквото можеше, за да помогне на Сам. Надира също. Но в крайна сметка тя сама трябваше да открие музикалното си спасение. Никой не можеше да го направи вместо нея.
Момичетата се разделиха — Надира тръгна към метрото, а Сам махна на едно такси. Григори не я беше виждал да взема такси; интересно къде ли отиваше?
Сам не очакваше Раф да си е вкъщи. Беше вторник сутринта и би трябвало да й отвори чистачката. Беше развълнувана, почти убедена, че вече знае къде е скрит дневникът на майка й — и може би стихотворението, — но когато плати на таксито, подпря челото на парапета на стълбите и натисна звънеца, отвори Раф.
Изобщо не изглеждаше доволен, че я вижда.
— Сам, какво правиш тук?
— Просто минавам — каза тя. Зад набитата фигура на втория си баща, бившия й втори баща, видя Лола, слизаше по стълбите. Висока и стройна, с гъста руса коса и пухкави устни. Изразът „съпруга трофей“ изплува в съзнанието й, но тя веднага си напомни, че Раф и Лола не са женени, дори не бяха сгодени.
— Раф, кой е? — извика Лола.
— Сам. — Раф се извърна, за да й отговори, но не отстъпи навътре, та Сам да влезе, нито я покани. Лола спря на най-долното стъпало и зачака. Беше със сандали на платформа и къса рокля туника със смъкнат широк колан.
— Може ли да вляза? — попита Сам.
— Щом си дошла. — Беше неучтиво, но Раф не можеше да откаже направо. Дръпна се точно колкото тя да внесе челото в антрето. — С Джони пътувахте добре, нали?
— Да. Пренощувахме в Уордли.
Раф не каза нищо повече. Лола облегна гол лакът на парапета и я загледа. И да бяха репетирали сцената цяла седмица, пак нямаше да успеят да я накарат да се почувства по-нежелана.
— Добре. Виж сега, Сам, моментът не е много подходящ. Тръгвам за кантората и по пътя ще оставя Лола на Бонд стрийт. Да те закарам ли донякъде?