— По-скоро е трети етаж, ако броиш сутерена. — Да не искаше крадците да получат медал за храброст? — Как е възможно да искаш нещо толкова силно, че да рискуваш да си строшиш врата?
Лола реши, че говори за нея, и се разсмя.
— Да не съм луда да се катеря по стените?
Мик бърчеше вежди, все едно се опитваше да реши нещо. С известно раздразнение Лола се сети, че няма предвид нея. Той обаче неочаквано се ухили и попита:
— Поканата за кафе важи ли още?
— Да. Ако имаш време.
— Е, Раф ще разбере.
Влязоха в къщата. Лола смля кафе. Питаше се какво точно що разбере Раф според Мик.
Мик неочаквано каза:
— Представяш ли си как решаваш да намушкаш съпруга си с нож? Да го убиеш?
Тя бавно се обърна.
— Светски разговори ли водим?
— Раф ме натовари с едно дело. Една жена, Грейс Хобдън, наръгала съпруга си, докато спял. Не мога да я разбера.
— Може би не знае защо го е направила. Може да е било импулс.
— Или това, или е било много добре преценено. Не мога да реша.
— Тя каква е?
— Най-обикновена. Поне на пръв поглед. И там е целият проблем.
— Хубава ли е?
— Да, но не е мой тип.
— Който е?
Мик се усмихна.
— Ами, дългокраки блондинки, които се разхождат из къщи по саронг.
— Виж ти.
Тя наля кафе, подаде му чашата, но той веднага я остави и попита:
— Може ли да ползвам тоалетната?
— Разбира се. Има една до оранжерията.
Сигурно не я чу, защото се качи по стълбите, при това взе куфарчето си. Когато се върна, изнесоха кафетата в градината и си говориха за общите приятели, у които се бяха срещнали. Лола го попита дали ще остане за обяд — беше готова на всичко, за да не мисли за предстоящото идване на жените от семейството на Раф, — но той каза, че трябвало да се връща. В кантората естествено. То пък една изненада.
Докато го изпращаше, се облегна на касата на вратата — саронгът й се плъзна по гърдите й и смъкна горнището на банския още по-надолу — и каза:
— Нали няма да кажеш на Раф за събота вечер, без да ме предупредиш? Не искам да си вади погрешни заключения.
Той погледна гърдите й.
— О, недей да се притесняваш за това. — Ухили се и я целуна по бузата. — Не смятам да му казвам, както и ти, така че как би могъл да разбере? Чао, Лола. Ще се видим.
— Чао.
Мик забърза към метрото на Холанд Парк. Когато тя вече не можеше да го чуе, извади телефона си и набра номера на Сам.
— Чакай, дай да ти помогна.
— Благодаря. — Лола се наведе напред и подаде на Джони кутията с чаените свещи и няколкото големи свещи за масата, носеше ги под мишница.
— Добре си се запасила — каза той с усмивка.
— Искам малките свещи да очертават пътеката, така че като се стъмни, да изглежда като река от светлини.
— Чудесно. — Той клекна и почна да ги реди. — Така ли?
— Може и по-нагъсто. Имам много.
Започнаха да подреждат свещичките от двете страни на пътеката чак до масата в другия край на градината. Бяха ги изгонили от кухнята, където готвеше Раф, с помощта или поне в компанията на Мириам и майка им. Раф беше амбициозен и взискателен готвач и беше по-добре да не му се пречкат, ако нямаш цял живот тренинг. Преди година Джони прекарваше летните вечери в градината с Кърстен, докато половинките им хвърляха продукти в тенджерите и счукваха, стържеха и разбиваха. Сега беше Лола. Като се имаше предвид начинът, по който кланът Хаус сякаш се консолидираше, когато тримата бяха заедно, животът беше по-лек, ако партньорите им сключеха защитен съюз.
Докато Лола се любуваше на резултатите от работата им, Джони наля по чаша пенливо „Сомюр“.
— Благодаря. И наздраве. Обичам свещи, а ти? Раф не може да ги търпи в къщата, дори ароматичните. Побъркан е на тема противопожарна безопасност.
— Нищо чудно.
Лола наклони глава на една страна и го погледна въпросително.