— Каза, че ако някога се опитам да направя нещо такова, ще ме намери, мен и децата, и ще ни убие. След което ще убие и себе си.
— И ти му повярва?
— О, да.
— Как щеше да го направи?
— Брат му има пушка. Има ферма до Нюкасъл. Би трябвало да я държи заключена, но миналата година я даде на Пол, понеже в гаража се бяха завъдили плъхове.
— Мислиш, че би убил и децата?
— Знам го.
— Аха — каза Раф.
Сега тя му се ядоса.
— Мислите, че си измислям, за да се отърва, нали? Но се случва. Четем за това непрекъснато. Мъжът убива жена си и после дечицата. След това и себе си. Имаше един такъв случай няколко седмици преди да го направя. Някакъв азиатец. И такива хубави деца. — По лицето й се стичаха сълзи, но тя продължаваше, все едно никога нямаше да спре. — Най-малкото било бебенце. Убил майка им с нож и после заклал децата. След това се убил, гадният нещастник. Е, нямаше да стоя и да чакам Пол да ме погне. Може да изглеждам глупава, но не съм пълна идиотка. Това, което направих, беше лошо, но поне съм все още жива. И децата също. Те са в безопасност. — Хлипаше. — Това копеле вече не може да ги нарани, независимо какво ще стане с мен. Така че не съжалявам, че го направих. Пак бих го направила. И пак, и пак, и пак. Трябваше да го направя!
Раф се облегна на стола си.
— Благодаря ти, Грейс. — Хилеше се, все едно някой му беше направил подарък. — Това беше повече от полезно. Мисля, че в крайна сметка ще мога да ти помогна.
Алън попита нетърпеливо:
— Провокация? Намалена отговорност?
Грейс рязко се извърна към него. Ставаше все по-лесно да си я представиш как коли мъжа си с кухненския нож като прасе.
— Знаех какво правя! Никой няма да ме изкарва ненормална!
— Грейс… — Алън не искаше тя да казва нищо, за което после да съжалява.
Но Раф кимна одобрително.
— Сигурен съм, че си знаела точно какво правиш, Грейс. Всъщност убийството на Пол е било пресметнат, осмислен акт. Не си имала избор, нали?
Тя беше спряла да плаче и го погледна подозрително, все едно се опитваше да я подмами да каже нещо погрешно.
— Трябваше да го направя — каза глухо.
Алън Колдър каза разтревожено:
— Умисълът е последното, което ни трябва, Раф. Това е убийство. Задължителна доживотна присъда.
— Забравяш за самозащитата — ведро каза Раф. Ако докажем самозащита, Грейс ще бъде свободна.
— Но…
Раф стана, пристъпи към нея, стисна ръката й и каза:
— Грейс, не губи вяра. Ще те измъкна оттук, независимо от всичко. Ще бъдеш у дома с децата до Коледа, какво що кажеш?
Мик и Алън се спогледаха. Обнадежденият клиент е отзивчив клиент, но етично беше незащитимо да се правят обещания при толкова несигурен изход. Сбогуваха се набързо и излязоха след Раф от стаята за разпити.
Докато вървяха през фоайето след яката надзирателка и никой не можеше да ги чуе, Алън каза:
— Раф, знам, че ти е жал за нея, но дали беше умно да й даваш такива надежди? Знаеш, че я очаква затвор дори ако успеем да убедим журито, че е било непредумишлено убийство.
Раф цепеше напред и отвърна през рамо:
— Законно убийство. Но го забравяй. Ако успеем да докажем, че е взела рационално решение в името на благото на децата си, съдът ще трябва да склони на самозащита. Грейс е изстрадала достатъчно, бог е свидетел. И бедните й деца. Време е за малко справедливост, не смяташ ли? Искам тя да си е вкъщи с децата до Коледа и смятам да го направя. Мик, започвай да работиш по въпроса.
— Моля? — Мик настигна шефа си при поредната заключена врата, където чакаше пазач с дрънчаща връзка ключове. — Ако погледнем на нещата реалистично, мисля, че най-добрата линия ще е…
— Зарежи реалистичното! Тази жена трябва да се измъкне. Всичко или нищо. Остави защитата за непредумишлено убийство, Мик. Защо трябва да признава такова нещо? Това, което е направила, е законно убийство. Ние само трябва да убедим журито, че логически тя не е имала друг избор.
Говореше толкова убедено, че Мик почти повярва, че е възможно. После моментът отмина.
Разделиха се пред затвора. Мик и Алън размениха няколко тревожни реплики за ексцентричната линия на защита, предприета от Раф, и Мик му обеща, че ще продължи да налага по-традиционни възгледи. Въпреки че никой от двамата не каза нищо, те споделяха тревогата, че Раф е прекрачил невидимата бариера, която разделя професионалиста от клиента му. Мик се питаше защо. Нямаше начин Раф да си пада по нея. Трудно беше да си представиш, че мъж, който живее с маце като Лола, би се увлякъл дори за миг по раздърпаната и безнадеждна, да не говорим за склонността й към убийства, Грейс Хобдън. Но предполагаше, че е възможно. Като онези мъже с красиви съпруги, които плащат за секс с грозни курви. Явно имаше много неща, които не знаеше за Раф.