Сега тя наистина се разсмя.
— Да ме предпазиш? Сериозно? Заплашваш ли ме, Раф? Как смееш!
— Сам, не се разстройвай! Не разбираш. Чуй ме. — Раф заговори тихо, бавно и ясно: — Трябва да ми повярваш. Знам, че е трудно, и не мога да ти посоча причини. Но моля те, повярвай ми. Докато дневникът е у теб, не си в безопасност.
— Не съм в безопасност?
— Да.
— Защо?
— Не си единствената, която го иска.
— Кой друг?
— Това е повече, отколкото трябва да знаеш.
Сега беше ред на Сам да замълчи. След малко каза:
— Не мога да повярвам, Раф — ти наистина ме заплашваш.
Не те заплашвам, Сам. Ти си… ти винаги си ми била като дъщеря, а сега… сега просто ти казвам как стоят нещата.
— И какво значи това, по дяволите?
— Точно това, което ти казвам: докато дневникът е у теб…
— Да, ясно. Не съм в безопасност. Чух те още първия път, обаче познай какво — не ти вярвам. Не се опитвай отново да се свържеш с мен, защото се наслушах на заплахи и лъжи от теб за цял живот.
— Сам! Чакай! Не затва…
Тя прекъсна разговора.
След това си изключи телефона.
Де да беше толкова лесно да изтрие гласа на Раф от живота си…
Вървеше бързо по улицата с високи бели къщи от северната страна на Риджънтс Парк. Беше ходила у Тревър Клей — дългогодишния агент на Кърстен — само веднъж, но споменът за този ден все още беше ясен в ума й. Беше малко след като беше дошла от Корнуол в Лондон и беше любопитна за всички страни от живота на майка си. Точно по време на срещата им с Тревър започна да разбира положението на майка си като поетеса. Той беше мил, заинтересован и забавен, но зад всичко това се криеше истинско уважение към това, което беше постигнала Кърстен, и вълнение за това, което предстоеше.
Номер 44 беше сред най-хубавите къщи на улицата. Другите бяха разделени на апартаменти, но съпругата на Тревър, Поли, беше наследила значителна сума от някаква леля и умело беше умножила състоянието си чрез хитри инвестиции. Така че семейството притежаваше цялата къща плюс още една в Съфък и вила в Южна Франция. Кърстен беше обяснила на Сам, че Тревър и жена му имат здрава и хармонична връзка — за всеобща изненада, понеже книжният червей Тревър нямал почти нищо общо със съпругата си от висшето общество. Теорията на Кърстен беше, че Поли осигурява финансовата стабилност, от която той се нуждае като поборник на литературните произведения, които макар и широко признати, никога няма да ударят джакпота, а и обича да има артистични гости на лъскавите си приеми. Бракът им съчетаваше два отделни свята, така че носеше слава и на двамата.
— Освен това през повечето време не си се пречкат в краката — каза Кърстен. Така че и двете страни са доволни.
Днес Тревър явно я чакаше на вратата, защото отвори, преди Сам да успее да звънне.
— Ето те, ето те! — възкликна радостно. — У теб ли е?
— Донесох фотокопие. За по-сигурно.
— Чудесно! Чудесно! Дай да погледна. Влизай!
Сам се ухили. Тревър никога не губеше време за любезности. Когато беше дошла с Кърстен, той им отвори с книга стихове в ръка и каза:
— Само чуйте това! Блестящо е! — И започна да им чете още докато влизаха и си сваляха палтата.
Беше дребен и закръглен и би бил напълно невзрачен, ако не бяха енергичността и ентусиазмът му. Кърстен веднъж беше казала, че времето, прекарано с Тревър, можело да се сравни с това да си затворен в буркан с особено досадна муха, която жужи около главата ти. И че щяла да го перне с мухобойката, ако не бил толкова миличък.
Сам си спомни това, докато вървеше през изрядно чистото антре и по стълбите към Тревъровата част от къщата. Мазето приличаше на старомодна антикварна книжарница, управлявана от човек, който няма нито време, нито каквито и да било организаторски способности — всъщност напълно погрешно впечатление. Тревър премести цял куп книги от един стол, за да й направи място да седне, после стоя прав до нея, докато тя изваждаше плика с дневника от чантата си.
— Донесох ти едно копие, за да го държиш при теб — каза Сам.
— Отлично. Разбира се, бих ти го върнал, но…
— Наложи се да го открадна от Раф.
Тревър се ококори от изненада.
Сам обясни:
— Държеше се странно, когато станеше дума за него. Взел го е от Гъл Котидж, а ми каза, че не е имало никакъв дневник. Сега вече знае, че е у мен, и ми разправя, че трябвало да го върна. Заради собствената си безопасност. Току-що говорих с него по телефона и той… ами, да кажем, че беше доста убедителен.