Но Мик имаше няколко метра преднина. Тичаше бързо, макар да не се беше упражнявал напоследък, но велосипедистът явно идеално знаеше какво прави. Лавираше между превозните средства, разминаваше се на косъм с коли и таксита, преценяваше разстоянията с брилянтна точност. Дистанцията между него и Мик неизбежно се увеличаваше.
— Спрете колелото! — викаше Мик, но хората се отдръпваха и само гледаха.
Мик спря да вика. Трябваше да пази дъха си за гонитбата.
Светна червено и движението спря. Велосипедистът се промушваше в тясната пролука между колите и тротоара към началото на опашката. Някаква жена — говореше по мобилния си — хвърли поглед на зеления светофар за пешеходците и слезе от бордюра право пред велосипедиста, който едва не загуби равновесие, а тя падна назад и изпищя.
— Спрете го! — извика Мик задъхано. Велосипедистът обаче успя профучи на червено и зави наляво, където платното беше празно.
— Майната ти! — Жената си го изкара на Мик, когато той я подмина тичешком.
Нещата бяха зле. Приведен над кормилото, велосипедистът набираше преднина и Мик скоро щеше да го изгуби от поглед. Мик забави ход. На открита отсечка нямаше шанс срещу велосипедиста. Огледа се за такси и изведнъж…
Заради насмалко избегнатия сблъсък с жената на пешеходната пътека велосипедистът вече не държеше чантата толкова здраво. Притискаше я до тялото си с дясната си ръка, но междувременно презрамката се беше измъкнала и висеше до крака му. На края на улицата, докато задминаваше някакъв тъмносин цветарски камион, се наведе наляво, готов да завие. Изобщо не намали. Изведнъж носещата се във въздуха презрамка изчезна. След миг задното колело на велосипеда полетя нагоре и велосипедистът, грациозен като минойски танцьор с бикове, на забавен каданс излетя в плавна дъга над кормилото и падна тежко на асфалта.
Един автобус, който идваше от противоположната посока, успя да спре само на сантиметри от него. Велосипедистът лежеше неподвижно, а колелото му се стовари върху него. Чантата на Сам беше до проснатата му ръка, презрамката беше заплетена в задното колело.
Събра се тълпа. Както се очакваше, някой попита велосипедиста — скрит зад тъмното стъкло на каската — дали е добре. Не последва отговор.
Мик се промъкна покрай една едра жена с бяла бродирана блуза и клекна да вземе чантата. Догади му се. Проснатият на асфалта човек можеше да е мъртъв. И то за какво?
Над главата му гласове се надпреварваха със съвети:
— Повикайте линейка!
— Свалете му каската!
— Не го местете!
Шофьорката на автобуса слезе от кабината. Беше ядосана и уплашена. По лицето й се стичаше пот, псуваше.
Мик вдигна задното колело от гърдите на велосипедиста и започна да разплита презрамката на чантата от спиците.
Жената — под бродираната блуза гърдите и кипяха от възмущение — се наведе и сложи ръка на рамото му. Миришеше на ментови бонбони.
— Какво правите? — попита го с глас на човек, свикнал да му се подчиняват. — Видях всичко. Ако не го гонехте, това нямаше да се случи.
— Той открадна чантата — каза Мик.
— Моля?
— Тази чанта. Той я открадна.
— Откъде да сме сигурни, че казвате истината? — попита тя. — Не може просто да я вземете.
— Мога и още как — каза Мик. Беше прекалено задъхан за пространни обяснения.
— О, не! — каза някакъв дребен мъж с щръкнала коса, явно беше решил да застане на страната на жената.
— О, да ви се не знае! — ядоса се Мик. — Този тип е крадец.
— Това го твърдите вие — каза жената. — Ще изчакаме полицията и те ще решат.
Изпод каската се чу стон и вълна облекчение заля Мик.
— Жив е — каза жената.
— Да. Да видим какво ще каже. — Дребният мъж настъпи презрамката на чантата, която Мик тъкмо бе успял да разплете от колелото.
— Защо не се заемете с нещо полезно? — попита Мик. — Звъннете за линейка или нещо подобно. — А после пристигна Сам и той каза: — Слава богу, че дойде. Тези кретени мислят, че се опитвам да ти открадна чантата.
Да ги нарече кретени беше тактическа грешка — осъзна го в мига, когато го изрече, — която изтриваше всяко предимство от появата на Сам.
— Как смееш! — възкликна едрата жена, а Сам коленичи и се опита да си вземе чантата. Мъжът не помръдна крака си.
— Махай се! — каза Сам. — Моя си е, по дяволите!
— Тогава ни кажи какво има вътре.