Тя пръсна люляков ароматизатор от прага на стаята. Частичен успех — вече бяха потни маратонки в люлякова градина. Е, много съжаляваше, ако това не беше по вкуса на Сам, но нравеше каквото можеше, а и тя все пак не ги беше предупредила. Типично за нея очакваше всички да хукнат и да си счупят краката само защото е рошила да ги удостои с честта да ги посети за първи път от повече от година, като се изключи вечерта преди разследването, разбира се, но тя не се броеше, защото тогава просто се налагаше да остане с тях.
Сам още не беше дошла, а Линда вече се чувстваше раздразнена и наежена, в главата й се въртяха части от караници. А и защо беше тази тайнственост? По телефона Сам беше казала, че трябвало да се скрие от някакво гадже — вероятно бивше, — което й досаждало. Не че чак я преследвало, но това беше идеята.
— Не казвай на никого, че съм тук — каза на баща си по телефона. — Просто трябва да изчезна от Лондон за малко.
Линда преглътна насмешката си, когато Дейви затвори телефона и й повтори думите на Сам. При Сам всичко трябваше да е драматично. Точно като при майка й, въпреки че Дейви не щеше да чуе и дума срещу коя да е от двете. Кърстен беше зарязала Дейви, беше си обрала парцалките и го беше оставила сам да отглежда малкото момиченце. Въпреки че майка му беше жива и му помагаше в началото, тъкмо Линда беше внесла дългоочакван полъх нормалност в живота им; но често се питаше дали осъзнават какво е направила за тях.
Когато почна да излиза с Дейви, изпитваше съжаление към бедното малко тъмнокосо момиченце, останало без майка, и искаше да даде на Сам това, от което беше сигурна, че има нужда. Единственият проблем беше, че Сам бързо даде ясно да се разбере, че според нея не й липсва нищо. Ако я слушаше човек, би казал, че животът й в Менверен е бил като на принцеса, докато не се е появила Линда.
— Ще го разбере — казваше й Дейви. — Дай и малко време.
Но това не беше вярно. А после, когато първо се роди Нейтън, а после Луи, Линда спря да се тормози със Сам. Вече имаше свое семейство, за което да се грижи.
Когато Сам замина да живее с Раф и Кърстен в Лондон, Линда въздъхна от облекчение. Беше направила всичко по силите си, нека сега някой друг поемеше момичето. С Дейви и момчетата най-сетне бяха истинско семейство.
А ето че сега тя пак идваше, слизаше от колата на Дейви, а той се хилеше като идиот, ужасно доволен, че ги е удостоила с присъствието си. Момчетата бяха същите — отнасяха се с нея като с кралска особа, — а какво беше направила Сам за тях?
Линда слезе по стълбите и надяна приветлива усмивка, докато Сам влизаше през кухненската врата, а Нейтън и Луи се състезаваха за вниманието й. После влезе Дейви, носеше раницата й и челото й. Изглеждаше щастлив както никога.
— Здравей, Сам — каза Линда.
— Здрасти, Линда. Как си?
— Ами, добре. Работя в…
Но Луи я прекъсна:
— Вече свиря в оркестъра, Сам. На тромпет.
— Това е чудесно, Луи! — каза Сам и се усмихна на брат си така, както никога не се беше усмихвала на Линда. — Трябва да направим някой дует.
— Ще сложа чайника — каза Линда. В суматохата даже не знаеше дали някой я е чул. Беше почнала да казва на Сам за новата си работа в лечебницата, три сутрини седмично. Работеше само от няколко месеца, но вече беше овладяла компютърната система и се учеше да пресява спешните повиквания. Но никой не се интересуваше от това, разбира се. В крайна сметка беше просто административна работа. Нищо толкова бляскаво като да свириш на чело или да пишеш стихове, за които никой не е чувал. Обикновена полезна работа, която докарва редовни пари и ти връща увереността, че може да си нещо повече от съпруга и майка. Искаше единствено да я оценят.
— Благодаря — каза Сам, без да вдига поглед, когато Линда сложи чая на масата. — Татко каза ли ти, че не искам никой да знае, че ще съм тук няколко дни?
— Каза ми. Каза, че било нещо с някакво досадно гадже.
— Точно така.
Линда чакаше. Мисълта, че могат да поговорят за това по женски, беше приятна. Линда щеше да й даде майчински съвет, а Сам да й благодари. Да-да, а в Корнуол нямаше да вали от юни до септември и тя щеше да сваля по две кила седмично и никога да не ги качва пак!