Даяна била причината бракът й да се разбие в скалите. Кърстен каза на Джони, че се била досетила по-рано от една-две забележки, които се изплъзнали на Раф, от бълнуването му в някакъв кошмар, от недоизказаните думи и мълчанието и от чувството, че в семейната им история има нещо гнило, че смъртта на баща му не е била нещастен случай, каквато беше официалната версия. Раф и Мириам бяха прикрили майка си с мълчанието си. Тогава и двамата били малки — Раф на шест, а Мириам на десет или единайсет — и Кърстен изпитваше единствено съчувствие към двете осиротели деца. В един ден бяха загубили и баща си, и дома си. Нямало е как да рискуват да изгубят и майка си.
— Бедничките — каза; седеше по турски на пода. — Нищо чудно, че са пораснали с такова изкривено чувство за морал. Нали знаеш, че човек си мисли, че това, което правят родителите му, е нормално? Освен това какво са можели да направят? Нямало е да я предадат. И знаеш ли, дори изпитах съчувствие към Даяна. Сигурно е било ужасно да живееш с насилник тогава, когато никой не е искал да чуе за това. Може дори да е било самозащита.
— Сигурна ли си, че го е направила? — попита Джони. — Може да е било нещастие.
Кърстен го изгледа със спокойния си ясен поглед, който беше такава неразделна част от нея.
— Бъди честен, Джони каза кротко. — И ти си имал същото чувство, нали?
— Ами… — Той се размърда неспокойно. — Понякога съм се чудил, но убийство… никога не съм си представял убийство.
— Не си ли?
— Стават нещастия — запелтечи той. Но още докато го казваше, си спомни стотици дребни странности, които беше забелязал между Мириам, майка й и брат и, стотици издайнически знаци, които беше предпочел да игнорира.
Кърстен сигурно отгатна какво си мисли.
— Все си повтарях, че смъртта на баща им може да е била нещастен случай — каза тихо. — Но след като умря брат ти, вече не можех да се залъгвам. Вечерта, когато се прибрахме, щях да се пръсна. Попитах го направо: „Какво стана днес, Раф?“. Дори тогава все още се надявах да съм си въобразила. Хората не блъскат други хора просто така. Не и в моя свят.
— И Раф призна?
Тя поклати глава.
— Разбира се, че не. Отрече, изкара идеята ми глупост, изкара ме луда и така нататък. Но точно в началото, преди да почне да отрича, видях в очите му поглед, който ми каза всичко, което исках да зная. Прочетох вина, паника и ужас. Той знаеше.
Джони изпита внезапно облекчение.
— Поглед в очите му? Това ли е всичко? Няма да издържи в съда.
— Което обаче не го кара да изчезне. Попитай Мириам, Джони, виж тя какво мисли.
— Мислиш, че и тя знае? — Джони изведнъж изстина.
— Разбира се. Освен това тя седеше в колата до майка си. Когато баща им е умрял, е била прекалено малка, за да носи отговорност, но нищо не й пречеше да каже истината за Антъни.
— Нямаш доказателства — каза Джони. — Никога нямаше да взема Уордли, ако мислех, че… — Думите му заглъхнаха. И двамата знаеха, че би си затворил очите за почти всичко, за да се докопа до Уордли.
— Трудно е, нали? — каза Кърстен, гласът й изведнъж беше станал нежен. — Нямаш представи колко пъти се изкушавах да не разбърквам гнездото на осите, за да спася брака си. Но беше прекалено късно за това. Бяхме отворили кутията на Пандора, а нея никога не можеш да я затвориш. И кутията излезе пълна с червеи, а? — И двамата се усмихнаха. — Раф знаеше какво мисля и то се издигна като огромна стена помежду ни. Дори когато не се опитвах да го убедя да направи нещо за майка си, Раф знаеше, че си го мисля. Чудех се защо не може да излезе чист от това.
— Той потвърди ли го някога?
— Не. Но започна да сънува кошмари за пожар и коли. И за кучета. Каза ми, че в деня, когато умрял баща им, някой прегазил кучето им Чипи. Баща им се напил и заспал в леглото си. Затова не успял да избяга от къщата, когато се запалила — нищо чудно Даяна да му е сипала нещо в питието. Раф беше близо до Антъни, когато го блъснаха, така че трябва да е видял всичко.
Джони крачеше нервно в стаята, а Кърстен продължаваше да седи по турски на килима. Той погледна навън — сивите облаци бяха натежали от сняг — и се запита дали Кърстен не е права. Но пък смъртта на брат му беше разследвана от съответните органи. За всеки случай. Както и смъртта на съпруга на Даяна. Определено имаше възможност.
Но когато се качи на самолета за Англия, теорията на Кърстен започна да му изглежда пресилена. А когато се върна в Уордли, съмненията му затихнаха. Говори с Мириам почти веднага, разбира се, но тя се изсмя на мисълта, че майка й би могла да убие човек.