— О, Джони! — възкликна, дори не прие думите му на сериозно. — Нали не вярваш на това, което ти е казала Кърстен? За бога, тя е поетеса. Професията й е да си измисля разни неща. Знаеш, че наистина я обичам и че ако има някакъв шанс пак да се съберат с Раф, ще направя всичко по силите си, за да помогна, но тя явно е била сама твърде дълго, щом главата й ражда подобни щуротии. Как можа изобщо да си помислиш, че майка ми би наранила някого, да не говорим да го убие? Не знам дали да се смея, или да плача. Това е направо абсурдно.
Между редовете имаше още. Джони, разбира се, можеше да е по-настоятелен, но версията на Мириам беше толкова лесна за приемане. Какви усложнения само би имало, ако Кърстен се окажеше права: трябваше отново да се извадят наяве обстоятелствата около смъртта на Антъни. Освен това, когато се върнеш в познатия коловоз на ежедневието си, не е лесно да разрушиш всичко само защото някой, на другия край на света, ти е казал, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Какво да направи без подкрепата на Мириам? Да иде в полицията? Нямаше никакви доказателства. Да говори с Раф? Щеше да рискува да изгуби най-близкия си приятел. Да се изправи срещу Даяна? Нещо не можеше да си го представи. Щеше да й отиде на гости и после какво? Да застане в басмената й дневна с чаша шери в ръка, докато Бобо се бори с връзките на обувките му, и да каже:
— Между другото, Даяна, ти да не би да си убила мъжа си? А, и дали не си сгазила брат ми Антъни? Не си ли? А, добре. Просто питам.
Беше им гостувала през уикенда, след като той се върна от Щатите, и беше невъзможно да си представиш тази крехка изискана възрастна дама като човек, който е убил, и то не веднъж, а два пъти. Освен това, ако интерпретацията на събитията на Кърстен беше правилна, тогава все някой щеше да се е досетил. Защо трябваше да е негова работа? Но винаги, в дъното на ума му, се таеше страхът, че ще загуби Уордли в мига, когато около смъртта на Антъни изникне някаква въпросителна.
Сега, докато стискаше чашата уиски, докато работниците тропаха в кулата, а жена му му казваше, че брат му е бил убит, единственият, когото обвиняваше — освен, разбира се, Даяна — беше тази презряна жена, тази непозната, за която беше женен от петнайсет години, която го гледаше с такава тъга, че все едно изсмукваше целия въздух от стаята.
— Раф сигурно също е участвал — студено каза той.
— Раф беше бебе.
— Но не беше бебе, когато умря Антъни.
Тя не отговори.
— Кърстен… — Когато си помислиш, че си чул най-лошото, идва нов шок.
— Какво Кърстен?
Джони млъкна. О, не, не и Кърстен. Познатата земя сякаш се отдръпваше под краката му. Не искаше тя да пострада… стъпките бяха ясни: Кърстен беше разбрала за Даяна; Кърстен беше готова да я разобличи. А сега Кърстен беше мъртва.
Изпи уискито на един дъх. Стисна празната чаша. И каза:
— Даяна е убила Кърстен.
Мириам го гледаше, без да мига.
— Знаела си, нали?
Тя продължи да го гледа.
— И Раф е замесен.
И тогава тя заговори: как искала да защити Даяна, че трябвало да го направи, че знаела, че тя никога вече нямало да нарани никого, но той не я слушаше. Чашата за уиски излетя от ръката му и се пръсна в стената на хиляди парчета.
На прага стоеше мъж в работен комбинезон. Беше дошъл тъкмо навреме, за да види как чашата се пръска.
— Извинете — каза. — Ще дойда по-късно, шефе. — Усмихна се притеснено и изчезна.
— Проклета да си, Мириам! Проклета да си! Знаела си за Даяна, знаела си на какво е способна, но когато ти казах какво ми каза Кърстен, ти ми наговори куп лъжи! Ти си виновна, че тя е мъртва. Господи, никога няма да ти го простя! Никога!
— Джони, моля те, чуй ме!
— Не, Мириам. Повече никога няма да те слушам. Повече никога няма да ти вярвам.
Тя се сви като дете, хлипаше, умоляваше го да й прости, уверяваше го, че не е искала Кърстен да пострада, че ако дори за миг й било хрумнало, че…
Беше достойна за презрение. Не, не беше достойна и за презрение. Правдивият гняв на Джони издуха чувството за вина, че бе подвел Кърстен, когато тя му бе доверила истината за Даяна. Жена му беше виновна за всичко.
— С Раф сте можели да спрете Даяна. Ти каза ли му какво мислеше Кърстен? Посмяхте ли се дружно? — А после го осени още по-ужасна мисъл. — Ти ли каза на Даяна за Кърстен? Ти ли я предупреди?