— Добре. Да свършваме вече. Вие не ми вярвате и това няма да доведе доникъде.
— Почти приключихме.
— Аз приключих съвсем — твърдо каза Сам. — Тръгвам си.
— Не сме свършили.
— Аз да.
— Поне ще подпишете ли това, което вече ми казахте? Ако си тръгнете просто така, може да има последствия, защото губите времето на полицията.
— Добре. Имате ли химикалка?
— Преди да подпишете, трябва да го прочетете.
Сам се ядоса. Дотук показанията й бяха четири страници със заобления почерк на полицай Чърч. Докато преглеждаше набързо третата, вратата се отвори и сержант Дженкинс се появи отново.
— Така — каза той. — Как върви, Кейт?
— Госпожица Бозуин проверява показанията си. Но не сме свършили.
— Не виждам смисъл — каза Сам. — Вие и без това не ми вярвате и няма да направите нищо по въпроса.
— С такова впечатление ли останахте? — попита сержант Дженкинс. — В такъв случай ви дължа извинение. През последните десет минути ми се обадиха от полицията в Бъркшир и ме уведомиха, че някой си господин Джонатан Джонс се е свързал с тях. Показанията му потвърждават всичко, казано от вас, госпожице Бозуин. И съпругата му, дъщерята на госпожа Хаус, казва същото. Май все пак имаме разследване на убийство.
20.
Мик се опитваше да се съсредоточи върху документите по делото на Грейс Хобдън преди срещата с правния й консултант, която с Раф биха насрочили за следобед. Не се получаваше. Въздухът беше горещ и лепкав и по небето се търкаляха летни гръмотевици. Все се питаше как се справя Сам с корнуолската полиция, как ще реагира Раф, когато разбере какво става. Все още се чудеше, когато Раф се върна от съда и пусна съобщенията на секретаря си.
С първите три се отнесе с обичайния си нетърпящ възражения стил.
— Да, да. — Късите му дебели пръсти барабаняха по бюрото. — Стига си дрънкал и давай по същество, за бога!
После прозвуча гласът на Сам, ясен и отчетлив и определено по същество:
— Раф? Намерих „Птицата убийца“ на Кърстен. Знам кой я е убил. Знам коя е птицата убийца. — Щрак.
За момент Раф се втренчи в телефона, после кимна, все едно го беше очаквал. Вдигна очи и погледна Мик. Намръщи се.
— Ще трябва да ме покриеш на срещата следобед, Мик. Преговорихме основните точки, така че с Алън ще се справите.
— Имаме нужда от теб, Раф — каза Мик. — Знаеш какво мислим за идеята да заложим всичко на самозащитата. Алън е съгласен с мен, че трябва да запазим като възможност непредумишлено убийство с провокация или невменяемост, поне за резерва. Не е честно спрямо Грейс да изоставим тази опция. Самозащитата е сложна — ако загубим, бедната жена остава зад решетките до живот.
— Откога ти се плаща да имаш мнение?
Мик го изгледа твърдо.
— Добре де. — Раф се обърна и остави някакви документи на бюрото си. — Сега нямам време да споря с теб. Значи отмени срещата. Кажи на Алън, че ще се видим другата седмица.
— Няма да му хареса.
— Знам. Обаче имам друг проблем. Семейни работи.
Мик се замисли. Изведнъж осъзна сериозността на това, което се случваше с ръководителя му.
— Ако искаш да намалиш щетите, вече си закъснял — каза Мик. — Сам говори с полицията.
— Ти пък откъде знаеш, по дяволите?
— Тя ми каза.
Раф го изгледа невярващо.
— Вие двамата точно колко добре се познавате?
— Честно казано, и аз не знам.
— Знаеш, че се заблуждава, нали?
Мик не отговори.
Раф вдигна телефона и бързо набра някакъв номер. Мръщеше се.
— Не можеш ли да го спреш? — попита непознатия в другия край на линията. — Не, твърде късно е за това. Да. Отивам веднага. Не, няма нужда да ходим и двамата. Ще се справя. Знам. И аз съжалявам. Но повече не можем да я защитаваме. Да, ще ти се обадя. Горе главата. — Затвори и каза: — Трябва да тръгвам.
— Ще ми кажеш ли какво става?
Раф забеляза промяната в тона му.
— Това го решавам аз. Ти се съсредоточи върху срещата следобед.
Мик стана.
— Нали ми каза да я отменя. Ще кажа на Алън и ще съобщим на Грейс. Взимам си свободен следобед.
— Какво?! — Раф го изгледа, после сви рамене. — Е, после ще се разправям с теб. Сега имам по-важна работа.
— Да предупредиш майка си ли? Не смяташ ли, че точно сега трябва да се тревожиш за Сам? Не е ли тя тази, която трябва да бъде защитавана? Къде са ти приоритетите? Къде…