— Поздравления, Грейс. Сигурен съм, че именно вашите показания ги спечелиха.
— Наистина ли? — попита тя.
— Абсолютно — каза Мик сърдечно, докато се чудеше защо тя дори не се усмихва. Ръката й беше отпусната.
— А сега какво? — обърна се тя към Раф.
— Връщаме се в кантората. Трябва да си готова, защото когато излезем, ще видиш, че част от обществеността доста се вълнува заради присъдата ти.
— Така ли?
— Делото беше повече от публично — каза той. — И не цялата публичност беше заради теб. Ще ти обясня после. Отпред ни чака кола, но първо ще трябва да минем през онези лешояди журналистите. Не се притеснявай. Ще направя кратко изявление, а Мик ще те заведе до колата.
— Добре — кимна тя. Доверчива като дете. На Мик му се струваше, че дори Раф да й беше казал, че сега трябва да се хванат за ръце и да скочат от прозореца на третия етаж, тя щеше да го направи, без да задава въпроси. А и защо Раф й бе казал, че ще й обясни… какво? Че не толкова убийството на Пол Хобдън е привлякло пресата, колкото фактът, че по време на процеса майката на адвоката й е била обвинена не в едно, а в цели две убийства. Бяха спорили дали да й кажат, но Раф беше решил, че Грейс не е в състояние да поеме тази информация.
— Ще изляза пръв — каза Раф на Мик, когато стигнаха входа, — и ще се оправя с журналистите. Грейс може да постои до мен за мъничко. Няма да се налага да говориш, Грейс. А после, веднага щом свършим, я заведи в колата.
В мига, когато Раф отвори вратата, ги заслепиха светкавици. Раф със сигурност знаеше, че журналистите и телевизионните екипи се интересуват повече от него, отколкото от клиентката му.
Той спря, усмихна се и вдигна ръка.
— Клиентката ми иска да благодари на всички вас за загрижеността — започна, без да обръща внимание на въпросите за случая на майка му, които летяха към него от всички посоки. — Разберете, че събитията от последните месеци бяха изключително тежки за госпожа Хобдън и семейството й. Последствията от този ужасен ден ще бъдат с нея до края на живота й, но засега тя е благодарна, че изпитанието й е към края си, и единствената й грижа е да се събере отново с децата си колкото се може по-бързо. Моли единствено да бъдат оставени на мира, за да могат да започнат да изграждат живота си наново. Благодаря ви.
— Да тръгваме — каза Мик и хвана Грейс за ръка. Слязоха бързо по стълбите.
Още светкавици, още извикани въпроси. „Здравейте и сбогом петнайсет секунди слава“ — помисли си Мик, докато журналистите се блъскаха, за да говорят с тях. Но повечето се бяха съсредоточили върху Раф, едрата риба, и Мик не срещна особени трудности да вкара Грейс на сигурно в чакащата ги кола.
Раф дойде след няколко минути, тръшна вратата и колата бързо тръгна по мокрите улици.
В кантората Раф предложи на Грейс бренди — тя отказа, и чай — чая прие. Докато чакаха Корина да направи чая, Раф попита Грейс дали иска да се обади на децата си и да им съобщи добрата вест.
Тя вдигна очи да го погледне, все едно тази идея изобщо не й беше хрумвала.
— Може ли? — попита.
— Разбира се — каза той и й подаде слушалката на телефона.
Докато набираше първите две цифри, ръцете й трепереха. Набра погрешно и опита отново. След третия неуспешен опит върна слушалката на Раф и каза:
— Ще наберете ли вие?
Очите й бяха пълни със сълзи.
Раф провери номера, бързо набра и щом чу сигнала, подаде слушалката на Грейс.
— Ние ще излезем — каза й. — Говори си спокойно.
— Благодаря — прошепна тя.
Мик стана и тръгна след Раф. Когато стигнаха вратата, чу как Грейс казва:
— Ангъс, мама се обажда. Да, миличък, свърши и всичко ще е наред. Няма повече да стоя в затвора, миличък. Свободна съм и… и се прибирам у дома. — И се разплака.
Раф и Мик тръгнаха по коридора към кабинета.
— Какво ще кажеш за по едно бренди? — Раф бръкна в шкафа зад бюрото си. — За добре свършената работа.
— Размина й се — каза Мик. — Това е добре.
Раф като че ли не се изненада от отговора му. Погледна си часовника и каза:
— Е, госпожа Хобдън скоро ще се събере с децата си. Какво ще кажеш да излезем да пийнем по нещо?
Покана от Раф, и то в такъв момент, не можеше да се отклони с лека ръка, но Мик каза:
— С удоволствие, но днес не мога. Ако тръгна веднага, ще успея да хвана края на днешния „Фробишър“.