— Бедата ти е, че плашиш мъжете — каза й веднъж Линдзи.
— Беда ли? — отвърна Елизабет. — Нямах представа, че съм в беда.
— Много добре ме разбираш. Погледни се. Толкова си недостъпна с елегантните си дрехи и красота в стил Анук Еме.
— Ти ме описа като жена на средна възраст.
— Разбираш какво имам предвид. Мъжете са толкова плашливи същества. Трябва да си внимателна с тях. Накарай ги да се чувстват в безопасност. Поне за начало.
— И после мога да правя каквото си поискам?
— Разбира се, че не. Ама си и ти, Елизабет. Понякога са нужни малко компромиси. Помниш ли онзи мъж, Дейвид, с когото те запознах? Той е мил, напълно твой тип. Ти не му даде никакъв шанс.
— Май забравяш, че вече си имам приятел. Няма нужда да се кокоря и да флиртувам с Денис или Дейвид, или както там се казва. Вече съм заета.
— От твоя евробюрократ?
— Казва се Робърт.
— Той никога няма да напусне жена си. Знаеш го, нали? Всички казват, че ще го направят, но никога, ама никога не го правят.
Елизабет се усмихна спокойно.
— Нямам нищо против, дори да не го направи.
— Не ми казвай, че не искаш да се омъжиш.
— Не знам. Имам си работа и приятели. Не мога изведнъж да започна да посвещавам времето си на търсенето на съпруг.
— Ами деца? — попита Линдзи. — Да не би да ми кажеш, че и деца не искаш?
— Разбира се, че искам деца. Но ми се струва, че трябва да разбера защо.
Линдзи се засмя.
— Няма нужда да знаеш всичко. Нарича се биология. Ти си на трийсет и девет.
— Всъщност на трийсет и осем.
— Тялото ти казва, че времето ти изтича. Не си по-различна от милионите жени по света. Нямаш нужда от причина, за бога.
— Мисля, че имам. Смятам, че човек трябва да знае защо прави нещо, което само по себе си е ненужно.
Линдзи се усмихна и поклати глава.
— Говориш като стара мома.
Елизабет се засмя.
— Добре, ще направя опит, обещавам. Ще се постарая да се влюбя спонтанно и романтично в Денис…
— Дейвид.
— В когото ми доведеш.
Макар очевидно да се беше предала, тази вечер Линдзи правеше последен опит с мъж на име Стюарт. Той имаше рошава руса коса и очила. Въртеше замислено голямата винена чаша в дългите си пръсти.
— С какво се занимаваш? — попита той Елизабет.
— Управлявам компания за дрехи. — Мразеше да я питат това, смяташе, че при запознанство хората трябва да се мъчат да разберат какъв е другият, а не какво работи, защото професията не ги определяше.
— Казваш, че я управляваш. Значи си шефът, така ли?
— Точно така. Започнах като дизайнер преди около петнайсет години, но после се захванах с бизнеса. Основахме нова компания и аз й станах директор.
— Разбирам. И как се казва тази компания — попита Стюарт.
Елизабет му отговори и той се заинтересува:
— Трябва ли да съм чувал за теб?
— Доставям дрехи на няколко вериги магазини, но те си слагат собствени марки. Имаме малка линия с наша марка, която ми се ще да наричам „котюр“. Може би си чувал името в този контекст.
— И какво точно е „котюр“?
Елизабет се усмихна.
— Това, на което повечето му викат рокли.
С напредването на вечерта, когато Стюарт се отпусна и се отказа от отбранителния тон, с който проведе кръстосания разпит в началото, Елизабет откри, че всъщност го харесва. Беше свикнала с реакциите на хората спрямо нея. Мнозина предполагаха, че е направила еднозначен избор между работата и брака и че с по-голям ентусиазъм е прегърнала работата, отказвайки се категорично от идеята за деца и мъж до себе си. Елизабет беше престанала да се опитва да обяснява. Започна работа, защото трябваше да се издържа; намери си интересна професия, която беше за предпочитане пред някоя скучна; стараеше се да печели добре. Не виждаше как от тези три логични стъпки следваше някакво яростно отричане на мъжете и децата.
Стюарт й каза, че свири на пиано. Говориха си за места, които са посетили. Не я заля с дълги описания на капиталовите пазари, нито се впусна в ненужни спорове с Марк; не флиртуваше и не се умилкваше прекалено видимо. Засмя се на някои от нещата, които му каза, макар тя да забеляза, че в смеха му прозвуча известна изненада, сякаш нищо в нея не подсказваше, че е весел човек. Когато не поиска телефонния й номер, тя изпита облекчение, но също така и леко разочарование.