— Под този вестник има ли пепелник?
— Да. — Тя му го подаде. — Е?
— О, Елизабет. — Робърт се надигна и седна. — Бедата ти е, че си много нетърпелива.
— А, значи това ми е бедата, така ли? Има и други теории по въпроса. И не мисля, че две години означават, че съм нетърпелива.
— Ще се разведа, но не мога да го направя сега.
— Защо?
— Казах ти. Ан току-що си смени училището. А Джейн трябва да си намери приятели на новото място, където се преместихме и…
— Не е честно спрямо Ан.
— Точно така. Тя е само на десет.
— И скоро ще има изпити, а пък Джейн ще се нуждае от подкрепа, после ти ще си намериш нова работа.
Робърт поклати глава.
— А пък на следващата година — продължи Елизабет — вече ще е прекалено късно.
— Прекалено късно за какво?
— За нас.
Робърт въздъхна.
— Не е толкова просто, Елизабет. Обещавам ти, че ще се разведа. Ако искаш, дори ще ти дам краен срок. Да кажем — до три години.
— Не мога да разчитам на това — отвърна тя. — Не мога да планирам живота си върху такова несигурно обещание.
— Да не си в настроение за мътене?
— Ще ми се да не беше използвал тази дума. Не съм кокошка. Когато видя малко дете, всичко под лъжичката ми се обръща. Трябва да се спра и да си поема дъх няколко пъти, защото тялото ми е разкъсано от копнеж. Това ли имаше предвид?
— Съжалявам, Елизабет. Наистина съжалявам. Не съм за теб. Трябва да се откажеш от мен завинаги. Да си намериш някой друг. Обещавам, че няма да ти създавам трудности.
— Ти изобщо не разбираш какво ти говоря, нали?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам теб. Ти си мъжът, когото обичам. Не искам никой друг.
Робърт поклати глава. Изглеждаше развълнуван от решителността й, но и напълно безпомощен.
— В такъв случай не знам какво да кажа.
— „Омъжи се за мен“, глупако, това трябва да кажеш. Следвай сърцето си.
— Но моето сърце е разкъсано. Заради Ан. Не бих го понесъл, ако я нараня.
Елизабет си помисли, че би трябвало да предвиди реакцията му. Стана по-отстъпчива.
— Аз ще се грижа за нея — каза тя тихо. — Ще я гледам, когато идва при теб.
Робърт стана и отиде до прозореца.
— Просто трябва да се откажеш от мен — каза той. — Знаеш го, нали? Това е единственото решение.
Въпреки че се постара с всички сили да се въздържи, тя се разплака, когато се сбогува с него в подземния паркинг. Почувства се зависима и безпомощна и се мразеше заради това. Ръцете му изглеждаха огромни, когато я притиснаха до гърдите му.
— Ще ти звънна — каза той и затвори вратата на колата й. Тя кимна и потегли към предстоящата битка със следобедния трафик.
В четвъртък вечерта Елизабет отиде до Туикънъм да види майка си и докато Франсоаз се суетеше из кухнята, тя се качи на тавана, където имаше сандъци с документи, снимки и книги. Не сподели с майка си за какво рови; каза й, че търси един свой стар дневник.
Таванът не беше достатъчно висок, за да може да стои изправена, затова трябваше да се приведе под покрива. Строителят беше инсталирал електрическа лампа, така че тя доби представа за задачата, която я очакваше.
Намери пет кожени сандъка и шест черни метални кутии, заедно с няколко кашона. Само някои от тях бяха надписани. Повечето бяха пълнени произволно; вътре имаше коледна украса, стари игри с липсващи части, купчини писма и рецепти.
Започна с кожените сандъци. Нямаше представа, че майка й е била такава любителка на театъра. Откри множество програми от Уест Енд и списания с актьори, които беше гледала по телевизията вече посивели в характерни роли, снимани преди трийсет години на сцената. Блесналите им очи бяха гримирани с черен молив, имаха дантелени маншети на китките и спретнато подстриганите им коси блестяха под светлините на прожекторите.
В друг сандък намери кутия с надпис „Наследството на Алек Бенсън“, където откри информация за някои любопитни задължения. Без знанието на съпругата си той беше придобил дял от транспортен бизнес в Нюмаркет и продажбата му беше покрила част от дълговете. Останалото съдържание на сандъка се състоеше от най-различни проспекти и писма от фирми, които беше купувал и продавал или в които беше инвестирал; повечето бяха в Кения, някогашната Танганайка. Общото между тях беше липсата на капитал, но наличието на оптимизъм, като че беше открил Елдорадо. По-късните документи идваха от Родезия и Южна Африка. Имаше купчини прилежно запазени протоколи от игри на голф. 79 точки, хендикап — 6, общо — 73. „Провали ме стикът“, беше надраскано в долната част на един от тях с дата 19 август 1960 година от Йоханесбург.