— Мисля, че имате да извървите дълъг път, преди да се наречете истински християнин — каза Елис.
Стивън вдигна глава от масата. Погледът му бавно се наля с гняв, който после избликна — неконтролираната ярост на някогашното селско момче. Стана и се заклатушка към нара. Хвана Елис за ризата и го блъсна долу.
— Вижте, извинявайте, не исках да ви обидя. — Елис беше стъписан от изражението на Стивън. — Пиян сте, оставете ме.
Стивън си пое дълбоко дъх. Отпусна ръцете си.
— Иди да нагледаш хората си — каза той тихо. — Три часът е. Иди и поговори с постовите. Знаеш колко са уплашени.
Елис си облече куртката и излезе заднишком от землянката. Стивън го изгледа, след това се обърна към Уиър.
— Нали така, Уиър? Трябва да отиде да ги нагледа дали са добре.
— Кой? Елис? Трябваше да го изриташ оттук. Нека поспя на неговото легло, докато се върне. Сам съм, откакто раниха Адамсън.
Джак Файърбрейс и Артър Шоу лежаха сгушени един в друг в тяхната землянка. Върху пространство от седем квадратни метра, високо метър и половина се бяха събрали десетина мъже. Легнеха ли веднъж, повече не можеха да помръднат. Джак беше свикнал да спи по цяла нощ на една страна — щом се наместеше Артър Шоу, нямаше как да се завърти. Дълбокото дрезгаво дишане на Шоу го приспиваше; беше свикнал и с очертанията на тялото му. Спеше дълбоко с него, както в Лондон спеше с Маргарет, без да чува тракането на влаковете, минаващи под задния им прозорец.
На сутринта написа писмо до вкъщи.
Скъпа Маргарет,
Благодаря ти много за колета, който пристигна непокътнат, беше ми много полезен. Телешкият бульон винаги ни идва добре, а тортата беше високо оценена от всички. Напоследък сме настанени по-прилично и аз съм в много добро здраве. Землянките ни са хубави и не са само за офицерите! Истински разкош, ти казвам, и всички се наспиваме.
Освен това копаем. Мисля, че пехотата вече ни приема по-добре, а работата ни е много важна за следващата голяма атака. Да, ще има още една.
Опасно е, разбира се, имаше няколко газови тревоги, но всички вече се чувстваме по-спокойни, откакто ни доставиха нови канарчета. Мисля, че долу има вражески галерии, но все още не сме се натъкнали на тях. Разказвам ти всичко това, но не бива да се притесняваш за мен. Ако се тревожиш, ще съжалявам, че съм го написал.
Пехотата все иска от нас да й вършим черната работа, но ние си имаме достатъчно задължения под земята. Казвам ти, няма да им копаем окопите. Помогнахме в заравянето на телефонните кабели, но това е всичко. Сега пък пращат пехотинци да ни помагат. Така е по-добре!
Караха ни да маршируваме пет мили, за да се изкъпем, а се бяхме къпали предния ден. Имаше доста ропот. Какъв е смисълът да се къпем, щом не можем да се преоблечем и да си сменим дрехите, които са пълни с „гости“. Но банята беше добра, с много топла вода и душове. После всички бяха много доволни, защото си починаха, а и намериха къде да пият бира. Сержантът доста ни кастри, като се върнахме, но си струваше.
Казваш, че при теб няма нищо ново и че ще се отегча от това, което ми пишеш, но не е така. Копнеем за няколко думи от вкъщи. Само за това мислим: вкъщи, вкъщи, вкъщи.
Мисля много и за момчето ни. Трябва да ти кажа, че ми е трудно да оставам ведър. Имаме служби в неделя и проповедите винаги са интересни. Миналата седмица отчето разказа историята за блудния син, как един богат човек имал двама сина и единият от тях пропаднал, но когато се прибрал у дома, баща му направил жертвоприношение в негова чест. И на мен ми се искаше да направя най-доброто за Джон, но не ни е било писано.
Полагам всички усилия, за да съм в добро настроение и ти не трябва да се тревожиш за мен. Моля те, благодари на госпожица Хабард за добрите й пожелания. Пиши ми пак скоро.
Тунелите бяха прокопани в синята кал дълбоко под земята. В най-отдалечените от тях мъжете разширяваха камери, в които можеха да почиват и спят, без да се връщат на повърхността. Вътре най-неприятното беше вонята от скупчените им немити тела, но пък беше топло и безопасно. Всяка минута беше приемлива, стига да не я прекарваха под непрестанно изливащото се небе, а нощта беше по-поносима далеч от пронизващите ветрове, които втвърдяваха подгизналите куртки и панталони и ги превръщаха в ледени кори. Зловонието се изтърпяваше трудно, но над земята не беше по-добре — вместо да прикрива, хлорната вар сякаш подсилваше дъха на изгнилата плът, полевите нужници бяха зарити или изоставени и за да потиснат смрадта на фекалиите, войниците предпочитаха да вдишват токсичния пушек от мангалите.