— Добре. Сложи я вътре и ще я вържа.
Стисна зъби и протегна и двете си ръце към Уиър, който пусна птицата в носната кърпа. Стивън подскочи, когато усети пърхането на крилата й върху дланите си. Успя с треперещи пръсти да завърже и четвъртия ъгъл на кърпата за другите три. Пъхна възела между зъбите си и изпълзя обратно през тялото на Уиър.
Започнаха бавно да се измъкват. Стивън избутваше падналата пръст и разширяваше тунела доколкото беше възможно. Уиър се придвижваше с помощта на лявата си ръка.
В клаустрофобичната тъмнина Стивън усещаше пухкавата тежест точно под лицето си. Понякога птичката пърхаше с криле и се бореше, понякога застиваше от страх. Той си представяше костите на разпереното крило, резките движения на главата и черните безмилостни очи. Опитваше се да мисли за нещо друго, но нищо не успяваше да се задържи в ума му. Сякаш мозъкът му се беше заключил и в него беше останала само една картина: вкаменен скелет на птица, птеродактил, отпечатан в скалата, дълга хищна човка с праисторическа извивка, разперени криле с тънки чупливи кости, но с огромен размах, с жилави пера, стърчащи от плътта на птицата, които се разперват и удрят в лицето му, докато побеснялото същество, обзето от буреносна враждебност, забива острия си клюн в очите му.
Малкото канарче, увиснало от устата му, правеше немощни движения, жълтите му пера се подаваха през пролуките на носната кърпа и леко докосваха лицето му. Той затвори очи и продължи да пълзи напред. Копнееше за калта и смрадта горе, за грохота на шрапнелите.
Зад него Уиър правеше каквото може, за да не изостава. Помоли Стивън да спрат, за да пъхне ръката си в разкопчаната си риза. Извика от болка, когато двете части на счупената кост се притиснаха една в друга.
Стигнаха до стълбата и успяха да се изправят. Стивън взе кърпата от устата си и я подаде на Уиър.
— Ще се кача и ще пратя двама мъже долу да ти помогнат. Ти дръж това.
Уиър кимна. Стивън забеляза, че е много блед, но му хвърли онази широка усмивка с празен поглед, която най-много плашеше Елис.
— Ти си храбрец, Рейсфорд — каза.
Стивън вдигна вежди.
— Чакай тук.
Изкачи се по стъпалата с нарастващо удоволствие. Когато излезе в калта, под жълтата светлина и дъжда, разпери ръце и вдиша дълбоко хлорните изпарения, сякаш поемаше изисканите аромати на Рю де Риволи.
Елис го чакаше изнервен край входа на тунела.
— А, Елис, намери двама каналджии и ги прати долу. Майор Уиър си счупи ръката.
— Къде бяхте, сър?
— Помагах на сапьорите, нали разбираш. Трябва да показваме отношение. Ако ги помолиш любезно, дори могат да ти изкопаят землянка.
— Тревожех се, сър. Не можахте ли да пратите някой друг?
— Млъквай, Елис. Просто нека двама мъже слязат долу. Отивам да се поразходя. Приятен ден, нали?
Чу как някъде напред сержант Прайс издаде заповед на дежурната група да започне укрепване на окопа. Стивън се усмихна. Когато полята на Европа повече нямаше да са необходими на хората и огньовете на сътворението отново щяха да ги погълнат, Прайс щеше да продължи да прави списъци.
— Разбира се, че можеш да отидеш — каза полковник Грей. — Предполага се, че войната вече е по-цивилизована. И ще знаем къде да те намерим. Просто не оставяй младият Елис да те води по лоши пътища, това е всичко.
Стивън кимна.
— Благодаря ви, сър.
Грей извади книгата си и вдигна крака на бюрото. Докато Стивън и Елис излязат от къщата, която в момента служеше за щаб на батальона, той вече беше прочел още една страница от Тукидид.
На следващия ден влакът ги понесе през пейзаж, почти погребан под руините на войната. В началото на Стивън му се струваше странно как ще излезе от обстрелвания окоп и ще бъде в състояние да възприеме нормалния живот само на няколко километра зад фронтовата линия, но пък след почти три години бойни действия земята беше покрита с индустриалните отпадъци на войната. Бензинови туби, шрапнели, сандъци, празни консерви и всякакви видове опаковки от провизии и муниции покриваха полята от двете страни на релсите.
След десет минути видяха първото зелено дърво, чийто ствол не беше изтърбушен и обгорен от взривовете, а все още бе покрит с кафява кора и пазеше всичките си клони, в които се тълпяха гълъби и дроздове.
Елис му предложи цигара. Стивън взе пакета и го разгледа.
— „Флаг“. Откъде ги намираш тези неща, Елис?