— Какво стана с теб? — попита троснато Елис. Звучеше раздразнено.
— Срещнах стар приятел.
Намериха две свободни места във влака и Стивън се загледа през прозореца към плъзгащата се назад гара.
Елис запали цигара.
— Чувствам се като в онези неделни часове, когато очакваш да чуеш първите камбани на вечернята — каза той. — Готов съм на всичко, за да не се връщам.
Стивън затвори очи. Вече не беше сигурен какво иска и какво не иска да прави. Влакът сам щеше да го отведе там, където трябваше.
На следващия ден отиде при полковник Грей в щаба на батальона.
Грей остави книгата си, когато Стивън отвори вратата на кабинета му, който всъщност беше преустроена всекидневна на ферма.
— Седни, Рейсфорд. Добре ли прекара отпуската?
— Да, благодаря ви, сър.
— Боя се, че ротата ти се връща на фронта утре.
— Нямам нищо против — каза Стивън. Кръстоса крака и се усмихна на Грей. — Просто продължаваме напред. Докато всичко свърши. — Харесваше Грей, защото беше прям. Само залитането му по странни психологически теории го притесняваше.
Грей запали лулата си.
— Натискат ме да ти дам работа в щаба — каза той. — Този път ще се наложи да я приемеш.
Стивън се напрегна.
— Не съм стигнал дотук, за да зарежа хората си точно в този момент.
— Кои хора? — попита тихо Грей.
— Тези, с които съм повече от две години.
Грей поклати мълчаливо глава и вдигна вежди. Стивън преглътна и сведе очи към пода.
— Тях вече ги няма, Рейсфорд — каза Грей. — Всичките си отидоха. Не можеш да ми изброиш и двама живи от първоначалния състав на взвода ти.
Стивън облиза устните си. В очите му имаше сълзи.
— Уморен си — каза Грей.
— Не, аз…
— От нищо не се скатаваш. Знам, че участваш в атаки и патрулираш. Чух, че дори си слизал под земята заедно с тунелджиите. Не, не е това. Съзнанието ти е уморено, Рейсфорд. Не мислиш ли?
Стивън поклати глава. Не можеше да отговори. Отдавна никой не беше разговарял с него с такова съчувствие.
— Няма от какво да се срамуваш. Мили боже, направил си толкова, колкото и всеки в този батальон. Най-добре е сега да подпомогнеш бригадния щаб. Те се нуждаят от твоя френски. Нямаш полза от него в ямите от снарядите.
— За колко дълго?
— За няколко месеца, не повече. При френските ни съюзници назрява някакъв проблем. Трябва да знаем какво точно се случва, защото можеш да си сигурен, че те сами няма да ни кажат.
Стивън кимна. Не можеше да откаже с никакъв разумен аргумент.
— Първо ще получиш домашен отпуск. И този път няма да се измъкнеш от него.
Адютантът на Грей — Уоткинс, донесе чай и кейк с орехи, изпратен от съпругата на полковника в Англия.
Започнаха да ядат в пълно мълчание, после Грей каза:
— Станал е някакъв неприятен инцидент с германски пленници във втора рота. Чу ли за това? Случило се е след дълъг обстрел, хората са били уморени. Имало е настъпление и са заловили десетина фрицове. Когато разбрали, че ще трябва да ги ескортират пет мили под дъжда нагоре по хълма, ги завели в някаква горичка и ги убили. Офицерите са си затворили очите.
Стивън беше наясно, че Грей внимателно следи реакцията му. Помисли си, че дори е възможно полковникът да си измисля историята, за да го изпита.
— Трябва да ги съдят — каза той.
— А аз си мислех, че си безмилостен към германските ни приятели — отвърна Грей с малко по-силен шотландски акцент, което означаваше, че е заинтригуван.
— Така е — увери го Стивън и остави чашата си. Дори и в щаба чаят миришеше все едно беше сипан от туба за бензин. — Смятам, че най-трудната част от работата ми е да накарам хората си да ги мразят колкото мен. Всичко е наред, когато сме в почивка или в тила, но колкото повече се приближаваме към фронта, толкова повече започват да ги съжаляват. Най-лошото е, че когато ги чуят да си говорят или да пеят, тогава знам, че сме загазили. И им припомням за мъртвите им приятели.
— Ами ти?
— Нямам проблем да поддържам огъня на омразата си жив — отвърна Стивън. — Не съм като тях. Научих се да обичам устава, да съм кръвожаден точно както пише там. Достатъчно е само да си спомня за хората си, за това, което са им сторили, как са умрели.
Стивън се беше разпалил. Опита се да се успокои, за да не каже нещо непремерено. Мислеше си за Бренън, чийто брат беше изчезнал безследно по време на патрул преди няколко дни.