Стивън се сети само за един изход — да наредят труповете един върху друг като чували с пясък. Не би си го помислил при други обстоятелства, но само това им оставаше.
— Какво да правим? — простена отново Елис насред целия грохот.
— Ще държим позициите, ще държим проклетите позиции. — Зъбите и езикът на Стивън се виждаха в устата му, докато крещеше нечуто.
В отчаян опит да си спасят живота, мъжете се биеха за всяка педя земя в окопа. Стивън се присъедини към тях и започна да стреля към настъпващите сиви редици.
Малко преди три часа чу йоркширски диалект в ухото си, обърна се и видя непознато лице. Взря се озадачен в очите на мъжа.
Беше лейтенант от полка на херцога на Уелингтън. Той крещеше на Стивън, че хората му са завзели отново далечния край на окопа.
През следващия час си проправиха път обратно до канала. Дойде и ново подкрепление с минохвъргачки и картечници. Немската контраатака временно беше прекратена и врагът се оттегли в резервния си окоп.
Стивън тръгна през окопа към землянка, в която намери един майор от полка на херцога на Уелингтън.
— Май всички сте тук — каза майорът весело. — Заповедта ви е да се оттеглите. Пратиха ни да ви покрием. Преди това нещо се обърка. Още един триумф на планирането.
Стивън се взря в лицето му. Изглежда толкова млад, помисли си той, а сътвори истинско чудо.
— А вие какво ще правите? — попита.
— Ще прикриваме оттеглянето ви, а после и ние се махаме.
Стивън му стисна ръката и излезе.
Първо изнесоха мъртвите и ранените, а това, което беше останало от ротата, се прибра в собствения си окоп, преди да падне мрак. Елис беше убит от картечен огън. Малцината оцелели едва се влачеха през калта, която бяха прекосили сутринта. Не питаха за съдбата на другарите си; просто искаха да стигнат до място, където можеха да легнат.
Новите задължения на Стивън бяха да преглежда картите и да се опитва да установи кой батальон къде се намира. Беше настанен в приятна къща в селото, макар че от време на време му нареждаха да прекарва нощта в землянка в резервния окоп. Но дори и тя беше истински лукс, в сравнение с това, с което беше свикнал.
Работеха малко припряно, тъй като атаката при Месин ставаше неизбежна. Стивън изпита тъжно задоволство, когато разбра, че сапьорската рота на Уиър ще излезе в почивка малко преди това. Те щяха да си свършат работата, а после някой друг щеше да взриви тунелите.
Бригадният командир се казваше Станфорт и по маниери му напомняше на полковник Баркли. Имаше навика да крещи без основателна причина и да използва кратки изречения, които се предполагаше, че придават на думите му усещане за неотложност. Щом се случеше нещо непредвидено, веднага демонстрираше, че владее положението, като издаваше настоятелни и объркани заповеди, макар проблемите обикновено да се разрешаваха от само себе си.
В деня, когато пристигна, Стивън се беше заел с неприятното задължение да пише на майката на Елис, която вече беше официално уведомена за смъртта на сина й. Дъвка писалката цял час в кабинета си, преди изобщо да започне. Беше летен ден, косовете и дроздовете пееха в градината.
Направи няколко неуспешни опита да опише част от атаката или времето, което беше прекарал с Елис в землянката или в Амиен. Накрая си остана само с формалните съболезнования.
Скъпа госпожо Елис,
Пиша ви, за да изразя най-дълбоките си съболезнования заради загубата на сина ви. Както вече са ви информирали, той загина по време на бойни действия сутринта на 2 юни. Беше убит от вражески картечен огън, докато защитаваше немския окоп, смело превзет от войниците под негово командване. Погребан е заедно с лейтенант Паркър и лейтенант Дейвис. Гробът му ще бъде надлежно обозначен, а местонахождението му ще бъде отбелязано от Комисията по регистрация на военните гробове.
По време на последния ни разговор той ми каза, че не се бои от смъртта и се чувства готов за всяка задача, която може да му бъде възложена.
При всякакви обстоятелства той мислеше на първо място за благополучието и удобството на войниците си.
Подчинените му го обичаха и затова искам да изразя не само моите, но и техните съболезнования. Той загина за това, което империята се опитва да отстоява, и бе един от онези мъже, които платиха огромна цена. Предаваме душите на падналите си братя на милостта и закрилата на Бог.