— Тогава бъдете силен заради мен — каза тя. — Аз не съм безразлична към случилото се с вас и приятелите ви. Не съм и нетърпелива. Ще ви чакам.
Чувстваше се окуражен от нея. Разказа й какво е почувствал по време на отпуската си в Англия — там, в полето.
— Видяхте ли! — възкликна Жан. — Има Бог, има причина за всичко. Но вие трябва да сте силен.
Хвана ръката му и я стисна здраво. Той погледна бледото й умолително лице.
— Направете го заради мен — повтори тя. — Върнете се, идете където ви пращат. Вие сте късметлия. Ще оцелеете.
— Чувствам се виновен, че съм оцелял, а другите са си отишли.
Той се върна в щаба на бригадата. Не искаше да е там. Искаше да е пак с мъжете в окопите.
Всичко, за което имаше сили, беше просто да съществува.
Животът му бе станал сив и вял, като светлина, която всеки миг може да угасне; беше изпълнен с тишина.
Част пета
Англия, 1978 — 1979
— Някакъв напредък? — попита Елизабет по време на седмичното си посещение при Айрин.
— Като че ли не — отвърна Айрин. — Според него се е оказало по-трудно, отколкото е предполагал. Все още работи върху това, но дядо ти май добре си е замитал следите.
Бяха минали два месеца, откакто Елизабет беше дала дневника на Боб и реши, че трябва да намери други пътища към миналото. От офицерския му наръчник разбра в кой полк е служил дядо й и се опита да намери щаба му.
След серия телефонни обаждания и съобщения, останали без отговор, откри, че полкът е престанал да съществува преди десет години, когато е бил слят с друг. Щабът се намираше в Бъкингамшър и в съботния следобед Елизабет тръгна с колата си натам.
Посрещнаха я подозрително. Колата й беше щателно претърсена за бомби, накараха я да чака цял час, преди най-накрая при нея да дойде един млад мъж.
Беше първият войник, когото Елизабет срещаше. Изненада се колко невоенно изглежда. Държеше се като повечето чиновници или дребни държавни администратори — полковите документи били незнайно къде, трудно било да се намерят, били поверителни; нямало почти никакъв шанс.
— Виждате ли, работата е там, че дядо ми се е бил в тази война и аз бих искала да науча повече за нея — каза Елизабет. — Хората невинаги оценяват жертвите, които са правени за тях и които все още се правят от въоръжените сили. Всичко, което ми е нужно, е списък с имената на хората от неговия… батальон, рота или каквото и да е там. Сигурна съм, че такава ефективна структура като армията трябва да пази архивите си, нали?
— Убеден съм, че всичко е в ред. Просто е въпрос на достъп. И поверителност, както вече ви обясних.
Седяха в малка дървена охранителна будка край главната порта. Ефрейторът скръсти ръце. Имаше нездраво бледа кожа и къса кестенява коса.
Елизабет отново се усмихна.
— Пушите ли? — И му подаде пакет цигари през масата.
— Ще ви кажа какво да направите — отвърна той и се наведе за огънчето. — Мога да ви пусна да прегледате историята на полка. Така поне ще научите някои имена. След това можете да продължите проучването си. Разбира се, не вярвам много от тях да са още живи.
— Тогава не бива да губим време — каза Елизабет.
— Изчакайте тук. Ще трябва да отида да ви взема пропуск.
Излезе и на негово място на пост застана млад мъж с пушка, в случай че Елизабет реши да ги нападне.
Ефрейторът й даде карта с безопасна игла, която тя закачи на гърдите си. След това я заведе в голяма тухлена сграда. Пусна я в някаква стая с обикновена дървена маса и два твърди стола. На Елизабет й заприлича на зала за разпити. Подаде й тежък том, подвързан с червена текстилна материя, застана в ъгъла и започна да я наблюдава как разгръща страница след страница.
Една от водещите фигури в историята на полка беше капитан Грей, по-късно произведен в полковник. Елизабет си записа няколко имена на един плик, който намери в чантата си. Очевидно нямаше вероятност ефрейторът да й намери, да не говорим пък да й разкрие някакви адреси. Тя му благодари и се върна в Лондон.
Същата вечер позвъни на Боб, за да види дали не е постигнал някакъв успех с тетрадката.
— Разполагам с няколко имена на хора, които сигурно са се били заедно с него, но нямам представа как да се свържа с тях — каза тя. — Един човек на име Грей изглежда доста важен, но сигурно е ужасно стар, ако все още е жив.