Чу как Боб подсвирна мрачно от другата страна на линията.
— Мислила ли си за справочника „Кой кой е?“. Ако този Грей е получил някакъв медал или е постигнал нещо в цивилния живот, може и да е записан там.
Елизабет намери справочник „Кой кой е?“ отпреди три години в обществената библиотека на ул. „Порчестър“ и започна да прехвърля справките за петдесет и двама души с фамилия Грей. Те се бяха отличили в обществения живот и редица бизнес начинания, но малцина от тях бяха родени преди 1918 година. На другата страница имаше един последен Грей.
„Грей, Уилям Алън Маккензи“, прочете тя. „Старши консултант в болница «Кралица Александра», Единбург, 1932–1948. Роден на 18 септември 1887 г. в Калкута, син на Томас Маккензи Грей и Мейси Макленан; през 1920 г. се жени за Джойс Амилия Уилямс, дъщеря на д-р А.Р. Уилямс; има един син и една дъщеря. Образование: колеж «Томас Кембъл», университет «Сейнт Андрюс», бакалавърска степен по природоматематически науки от 1909 г.“
Очите й се плъзнаха по изписаното със ситен шрифт, докато не стигна до „участвал в Първата световна война, 1914-1919“. Следваха още подробности. В дъното на статията беше добавен адрес и телефонен номер в Ланаркшър. Единственият проблем беше, че справочникът беше публикуван преди три години и дори тогава по изчисленията на Елизабет той трябваше да е бил на… осемдесет и осем години.
Както беше казала и на ефрейтора, нямаше време за губене. Забърза към апартамента си, за да се обади по телефона. Той звънна, преди да е стигнала до него.
— Ало.
— Аз съм.
— Какво?
— Стюарт.
— О, Стюарт. Как си?
— Добре. А ти как си?
— Ами, добре съм, благодаря. Доста съм заета. — Елизабет замълча, за да може Стюарт да й каже защо се обажда. Но той мълчеше, затова тя побъбри още малко. Той продължаваше да не казва и дума, когато беше негов ред да говори. Най-накрая тя попита: — Е, има ли нещо, нали разбираш… по-конкретно?
— Не знаех, че ми трябва причина, за да ти се обадя. — Звучеше обиден. — Звъннах просто за да си поговорим.
Не за първи път й се обаждаше, за да си побъбрят, а после не казваше нищо. Може би е срамежлив, помисли си Елизабет, докато му разказваше с какво се занимава. Намираше за трудно да затваря телефона на хората, без преди това поне да се престори, че скоро ще се видят, и когато този път приключи разговора, вече беше поканила Стюарт на вечеря.
— Трябва да наминеш някой път — каза тя.
— Трябва ли? — попита той. — Кога?
— Ами… Боже! Какво ще кажеш за събота?
Нямаше значение. Харесваше го. Щеше да има време да сготви нещо. Междувременно извади плика от чантата си и започна да набира шотландския телефонен номер.
Когато пръстът й се върна на нулата, си представи хладна мрачна къща в Ланаркшър, в която старовремски телефон иззвънява гръмовно върху масичката в преддверието, а един много стар мъж се надига с усилие от креслото си през няколко стаи и тръгва мъчително по коридора, за да установи, че му се обажда напълно непозната, която иска да му задава въпроси за война, в която се е бил преди шейсет години.
Беше абсурдно. Изгуби кураж и прекъсна връзката.
Отиде в кухнята и си наля джин, в който сложи три бучки лед и резен лимон. Добави няколко капки тоник, запали цигара и се върна във всекидневната.
За какво беше всичко това? Искаше да открие какво се беше случило с дядо й, за да може… какво? Да разбере повече за себе си? Да може да разкаже на хипотетичните си деца за рода им? Може би беше просто каприз, но тя беше твърдо решена да го следва. Най-лошото, което можеше да се случи след този телефонен разговор, беше да се почувства засрамена. Цената не изглеждаше чак толкова плашеща.
Набра отново номера и чу позвъняване. Осем, девет, десет пъти. Четиринайсет, петнайсет. Дори и най-немощният старец вече щеше да е стигнал до…
— Ало? — Беше женски глас. Незнайно защо Елизабет се изненада.
— О, това… госпожа Грей ли е?
— На телефона. — Имаше лек единбургски акцент. Звучеше като дистанцирана и много възрастна жена. Джойс Амилия.
— Много се извинявам, че ви притеснявам. Казвам се Елизабет Бенсън. Имам доста странна молба. Дядо ми се е бил в една и съща рота със съпруга ви през Първата световна война и се опитвам да науча нещо за него.
Госпожа Грей не отговори. Елизабет се зачуди дали я е чула.