Успяха да прекарат вечерта и нощта в интимна хармония, без да обсъждат трудните решения, които ги очакваха. Робърт беше доволен, Елизабет — също. Когато тя си тръгна с лека стъпка на сутринта, изглеждаше щастлива.
В събота следобед се обади Франсоаз, за да каже, че е намерила още двайсет тетрадки на тавана. Елизабет веднага отиде до дома й, за да ги вземе. За тази вечер нямаше никакви планове, затова си взе дълга вана, не си направи труда да приготвя вечеря, а се зае с тетрадките, за да види дали няма да успее там, където Боб се беше провалил.
Запали камината във всекидневната и стаята се затопли, докато тя беше в банята. Запита се дали има закон, който да забранява на газовата компания да стачкува. Почти всички други бяха решили да го направят едновременно през зимата. Ако спреше подаването на газ, дали армията щеше да поеме доставките? Винаги можеше да отиде да поживее при майка си, която се отопляваше с нафта, макар че щеше да се наложи да вземе и госпожа Кириейди със себе си, защото жената нямаше да издържи и един ден на студа…
Елизабет отново се върна към тетрадките. Сви се по халат на дивана и отвори първата. От вътрешната страна на корицата имаше дата — 1915 г. Беше установила, че всички дати са от периода между 1915 и 1917 година. Тетрадката, която беше дала на Боб, беше от 1918 година. Тук-там имаше и редове на английски. „Върнах се в щаба в десет. Все още няма вести от Грей за атаката.“ Елизабет се развълнува, когато видя името „Грей“. Отново се беше докоснала до миналото. То беше престанало да бъде история и се беше превърнало в преживяване.
Прелисти страниците напосоки. По всичко личеше, че записките са водени редовно, макар да забеляза, че след един дълъг пасаж от 30 юни 1916 година не беше написано нищо цели два месеца. Дали не се беше случило нещо?
Намести очилата си за четене и взе друга тетрадка. На вратата се позвъни.
Тя отиде раздразнена в коридора и натисна копчето на домофона?
— Да? — попита рязко.
Чу се пукане и съскане.
— Аз съм.
— Кой?
— Стюарт, разбира се. Навън е адски студ.
Елизабет онемя. Стюарт. Боже! Беше го поканила на гости.
— Качи се. Аз просто… бях в банята. Заповядай. — Натисна бутона за отваряне на външната врата и остави тази към апартамента си открехната, след което се втурна към спалнята. Свали си очилата, махна гребените от косата си и омота халата по-плътно около себе си. Чу го да чука на отворената врата. Сигурно е тичал по стълбите.
Тя се извини.
— Съжалявам, малко съм закъсняла.
— Хм — отвърна той. — И на мен ми се стори, че на стълбището не мирише на нищо интригуващо.
— Заповядай, влизай. Извинявай, че е толкова разхвърляно. — Тетрадките лежаха отворени по целия под; чашата й от сутрешното кафе все още беше на масата. Само дето не беше наредила дрехите си да съхнат пред камината, иначе всичко показваше, че не очаква никого.
Стюарт сякаш не забеляза.
— Донесох ти това — каза той и й подаде бутилка вино. Тя го разопакова.
— Чудесно — отвърна тя. — Мускаде. Много ли е специално? Нищо не разбирам от вина.
— Мисля, че ще ти се стори доста добро.
— Извини ме, докато се облека. Съжалявам за целия този хаос. Налей си питие оттук.
Елизабет ругаеше под носа си през цялото време, докато се обличаше. Навлече една тъмносиня вълнена пола до коляното, която беше купила съвсем скоро, вълнен клин и ботуши. Замисли се за блузата. Не искаше да изглежда прекалено размъкната, но пък, от друга страна, щеше да й се наложи да излезе в мразовитата вечер, за да купи храна. Извади от скрина едно поло, а от гардероба — старо кожено сако. Нямаше време за грим. Стюарт трябваше да я изтърпи натюр. Ужасно хрумване, промърмори тя, докато си решеше косата. Линдзи, която я смяташе за много изискана, дори не би си представила, че е възможно да й се случи нещо такова. Докато крачеше към всекидневната, си сложи набързо чифт червени обеци.
— О, какво преобразяване. Великолепно. Да…
— Виж, току-що осъзнах, че съм забравила да купя паста. Нали ще вечеряме паста, а аз забравих да взема. Можеш ли да повярваш? Така че ще изляза за малко. Искаш ли да ти купя нещо? Цигари? Пусни си телевизора. Изпий още едно питие. Няма да се бавя.
Измъкна се, преди Стюарт да успее да я спре. Затича към супермаркета на ул. „Прейд“ и набързо напазарува всичко необходимо за приготвянето на бърза вечеря. Вкъщи имаше още вино, ако бутилката на Стюарт се окажеше недостатъчна и за двама им. Беше червено вино, донесено й от Робърт. Не беше сигурна дали Стюарт ще го одобри, но пазарската й чанта вече изглеждаше подозрително пълна.