Седяха на дивана и той й обясняваше все още със затворени очи каква е конструкцията на произведението и къде според него солистът греши.
Когато записът свърши, Елизабет понечи да стане да пусне друг, но Стюарт я хвана за ръката и я дръпна обратно на дивана.
— Седни, Лиз. Трябва да те питам нещо.
— Моля?
— Искам да ме изслушаш внимателно. Не знам какво ще си помислиш за мен и не съм сигурен дали това има голямо значение. Ще ти разкажа една приказка.
Елизабет се опита да го прекъсне, но той вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
— Имало едно време много привлекателно момиче. То имало тълпи от приятели, прекрасна работа, апартамент в града и всички му завиждали. Но времето си вървяло, приятелите на момичето се изпоженили и родили деца, а то се превърнало в много привлекателна жена. Но не се омъжила. Колкото повече възрастта й напредвала, толкова повече тя се преструвала, че това няма значение за нея, но и толкова по-дълбоко копнеела за съпруг и деца. Част от проблема била, че колкото повече се преструвала, толкова повече плашела мъжете. Защо те, бедните същества, й вярвали, когато казвала, че е щастлива.
Елизабет сведе очи към пода. Някакво нездраво любопитство се бореше с неудобството, което течеше на вълни по гръбначния й стълб. Стюарт не показваше никакви признаци на дискомфорт. Гледаше право пред себе си.
— Но един ден срещнала мъж, който никак не бил уплашен. Той бил мил с нея, забавен и приятелски настроен. И когато се замислила, дълбоко в себе си осъзнала, че винаги е искала това. И те се преселили в провинцията, тя родила много деца и всички заживели щастливо.
Елизабет преглътна.
— И?
Стюарт се обърна с лице към нея.
— Моля те да се омъжиш за мен. Знам, че е малко необичайно. Това е само третата ни среща и аз дори не съм положил усилия да те съблазня. Но съм толкова старомоден. Ти си необикновена жена. Мисля, че ако приемеш предложението ми, ще откриеш, че и аз съм необикновен мъж.
Елизабет стана. Запали цигара и изломоти, докато дърпаше от дима:
— Много мило от твоя страна. Поласкана съм от мисълта, но се боя, че си сбъркал човека. Имам приятел. Аз…
— Той е женен, нали? Нека позная. Виждаш го веднъж в месеца за един бърз секс, последван от сълзливо сбогуване. Той ти казва, че ще напусне жена си, но всички знаем, че няма да го направи, нали? Това ли искаш? Това ли е бъдещето ти.
Гласът на Елизабет стана леден.
— Не бива да говориш по този начин за хора, които не познаваш.
Стюарт се изправи и разпери ръце.
— Хайде, и двамата сме големи хора, и двамата сме наясно със ситуацията. Извинявай, ако съм се натрапил в личната ти драма, но това е много важен въпрос. Имам пари. Това споменах ли го? Или е заради секса? Искаш ли да ме пробваш?
— Моля!?
— Е, поне ми отдай заслуженото, задето не се опитах да те прелъстя.
— И какво, по дяволите, ти дава право да мислиш, че би успял?
Стюарт сви двусмислено рамене.
— Извинявай, Лиз. Отидох прекалено далеч. Ще те оставям. Да кажем, че посях семенцето. А ти ми направи услугата да го поливаш от време на време. Помисли си за това, което ти казах.
Взе си палтото от закачалката в коридора и се върна в стаята.
— Благодаря за прекрасната вечер — каза той. — И нали ще поливаш семенцето?
— Няма да забравя. Със сигурност няма да забравя.
— Добре. — Той се усмихна и я целуна по челото, след това си тръгна, без да чака да го изпрати.
Няколко дни Елизабет беше в шок. Като се замислеше, самонадеяните думи на Стюарт й приличаха на нежелана физическа близост; сякаш я бе насилил.
Разхождаше се дълго из Хайд парк и вдишваше дълбоко студения януарски въздух. Работеше до късно в офиса. Купи си две книги за войната, в която беше участвал дядо й, и ги прочете. Взе решения за новата година. Щеше да пуши по-малко, да посещава Том Бренън веднъж на две седмици, стига той да нямаше нищо против, а ако имаше, щеше да посещава някой друг от неговото поколение. Някак си щеше да върне дълга си; щеше да затвори кръга.
По време на първата си визита при Том Бренън през новата година се надяваше да научи нещо повече за дядо си. Вече беше достатъчно наясно с психическото му състояние, за да очаква някакви дълги разкази или дори анекдоти, но се надяваше все да спомене нещо.