Стивън въздъхна напрегнато. Вече започваше да съжалява, че слезе под земята. Или Лоримър беше изнервен и правеше рутинната процедура продължителна и неприятна, или имаше реална опасност. Еванс извади инструментите си за слушане и Лоримър извика Джак Файърбрейс да допре ухо до стената.
Джак покри другото си ухо с ръка и затвори очи, за да се съсредоточи по-добре. Всички стояха неподвижни половин минута. Под светлината на миньорската си каска Стивън се взираше напрегнато в шарките на дървената греда на педя от лицето му. Проследи тънките линии и неравности по нея. Представи си я как се огъва под пръстта.
Джак отдръпна глава от стената и отиде при Лоримър. Тревожният му шепот се чуваше от всички.
— Долових стъпки, оттеглящи се към техните позиции. Имат тунел на запад и на три метра над нас.
Лицето на Лоримър се изопна. Отначало мълчеше, но после каза:
— Каза, че се оттеглят, така ли?
— Да.
— Тогава мисля, че трябва да продължим и да си свършим работата.
— Да — каза Джак, — но може да са оставили експлозив. Искам да кажа, че има много причини, поради които…
— Ще изчакаме пет минути — прекъсна го Лоримър, — след това продължаваме.
— За бога! — намеси се Стивън. — Няма да рискуваш живота на всички тези мъже, за да…
Въздухът излезе от дробовете му, преди да успее да завърши изречението, защото взривът ги запрати към стените на тунела; сякаш пръстта беше тласната към тях от страховито кратко земетресение. Главата на Стивън се удари в дърво. Под слабата светлина, която проблесна, той видя хвърчащи крайници, парчета дрехи и снаряжение, каски, ръце и отломки от варовик, които рикошираха из целия тунел, отнасяйки със себе си късове човешка плът в грохот от сгъстена ярост.
Лежеше на дъното на тунела под земята и въпреки всичко все още беше жив. Усещаше, че в очите и носа му е влязла пръст, че нещо го притиска с огромната си тежест. Опита се да се помръдне, но не успя, сякаш земята го беше загърнала с удобни тежки одеяла и го приспиваше. Звукът от експлозията беше като хванат в капан в тясното пространство. Стивън си помисли, че обратният им път е отрязан и в корема му завибрира паника, но веднага стихна под тежестта, която го притискаше. Плененият звук постепенно утихна.
Той чуваше как тътенът беше заменен от познатите стонове на човешка агония — от гласовете на мъже с откъснати крайници или изливащи се от черепите им мозъци. Отначало не долавяше нищо. Но когато и последното парче разместена земя се слегна, чу дълга хриплива въздишка; за първи път чуваше нещо подобно, но знаеше, че беше знак за едновременната смърт на няколко души.
Завидя им за кроткия край — въздъхнаха и духът им излезе от тялото. Опита се да си помръдне крака и установи, че не може.
Напрегна мускулите на раменете и ръцете си и усети силна остра болка отдясно над лакътя. Опита се да преглътне, но не можеше да събере достатъчно слюнка в пресъхналата си уста, пълна с пръст.
След няколко минути му стана ясно, че не е сериозно ранен. Краката му изглеждаха непокътнати. Дясната му ръка беше пострадала, но това нямаше значение, освен ако не се наложеше да копае, за да излезе навън, тогава тя нямаше да му служи добре. Трябваше да разчисти онова, което се беше стоварило върху него, след което щеше да види дали няма и някой друг оцелял. Изпъна шия доколкото можа и видя, че в общи линии таванът на тунела над него беше цял. Добрият стар късмет, презреният вуду ритуал на оцеляването.
С лявата си ръка започна да загребва и избутва пръстта от краката си. След известно време тежестта й намаля значително и вече можеше да разрита останалата. Стегна мускулите на краката си и ги опъна, беше се разминал само с няколко драскотини. Завъртя се, все едно се опитваше да се измъкне от завивка, и успя да седне. Внезапно дъхът му спря от болката в горната част на ръката. Плю няколко пъти, за да прочисти устата си. Постепенно събра слюнка и успя да преглътне, а след това вече можеше и да говори. Извика в тъмнината. Встрани от себе си видя лампа; стъклото й беше счупено, но все още светеше.
Не чу отговор. Застана на четири крака и запълзя напред към лампата. Беше последен от групата, когато избухна взривът; затова ако имаше оцелели, те трябваше да са пред него. Бяха четиримата миньори, които трябваше да разширят подслушвателния пост, и двама пехотинци. Стивън се зачуди какъв ли е бил обхватът на ударната вълна. Може би някой в страничния тунел се е оказал достатъчно далеч от нея.