Стивън си свали ризата и продължи да разрива. Джак го усети да пропълзява отстрани в пространството, което беше разчистил. Каза му да се опита да укрепи глината над тях с парчетата дърво от купчината. Стивън се труди цели часове само с една ръка под инструкциите на Джак. Успя да оформи миниатюрна камера в падналата пръст. Джак му помогна да избута и вдигне гредите над тях; дълбаеше с ръце около себе си, докато тялото му се откри до кръста.
— Трябва да си почина — каза накрая Стивън. — Дори само за няколко минути.
Легна в пространството, което бяха разчистили, и веднага заспа, облегнал глава на гърдите на Джак. Джак го усещаше как вдишва и издишва. Завиждаше му за съня, но не искаше да се унася; боеше се, че няма да се събуди.
Не каза на Стивън, за да не му вдъхва напразни надежди, но предполагаше, че от окопа са изпратили спасителна група. Дори и да изчакваха, за да се уверят, че няма повече вражески взривове, едва ли щяха да се забавят много.
В тъмнината времето беше спряло, но Джак пресметна, че са под земята от около шест часа. В продължение на пет от тях той беше затиснат и Стивън се мъчеше да го освободи.
Представи си как Картрайт организира спасителната група в яркия летен ден горе. Закле се, че ако успее да стигне до повърхността, никога повече няма да слезе долу. Ще прекара остатъка от дните си на въздух, ще се наслаждава на усещането от слънцето и дъжда по лицето си. Почувства, че отново потъва в дрямка, съзнанието му се завъртя в бавни сънливи кръгове.
Реши, че трябва да събуди Стивън. Иначе щеше да умре. Хвана го за раменете и го разтърси, но Стивън пак се отпусна върху него. Зашлеви го през лицето, но той само изръмжа и пак заспа. Сякаш умората от всичките четири години го беше налегнала наведнъж.
Джак започна да го ругае. Крещеше най-циничните думи, за които можеше да се сети. Отново му удари шамар. Нищо не можеше да проникне в изтощеното му съзнание.
После зад тях, откъм собствените им позиции, се чу друг взрив. Джак затвори очи и се приготви да посрещне срутването. Очакваше по тунела да се понесат пламъци и пръст, изхвърлена от ударната вълна.
Стивън се събуди.
— Господи. Какво беше това?
Джак видя тревожното му лице под светлината на лампата.
— Още един взрив. Откъм нашите позиции. Много добре са се прицелили.
— Какво означава това?
— Нищо. Трябва да се опитаме да излезем.
Всъщност означава, помисли си Джак, че за спасителната група може да се окаже невъзможно да стигне до тях. Зависеше от това къде точно беше станала експлозията.
Също така означаваше, че ако Стивън беше излязъл, без да се опитва да го спасява, можеше да е навън вече няколко часа.
— По-добре се опитайте да ме измъкнете — каза той нежно. — Така ще съм ви по-полезен, отколкото ако лежа приклещен тук.
Стивън възобнови деликатната си работа, опитвайки се под напътствията на Джак да изгради дървен навес над краката му. Той му напомняше за конструкцията над обгазеното момче в болницата. Трябваше да разчиства и да строи едновременно. Джак му помагаше, като укрепваше пръстта зад тях.
Докато работеше, Стивън си мислеше за втората експлозия и пораженията, които вероятно бе нанесла. Усещаше как смъртта, за която беше копнял, се приближава към него. Но все още не беше готов да я прегърне.
Накрая тежестта над краката на Джак намаля дотолкова, че Стивън успя да го издърпа. Излезе като тапа от бутилка, макар да нададе болезнен вик, когато раздробените му кости преминаха през отломките.
Лежеше треперещ на дъното на тунела, а Стивън се опитваше да го успокои. Ако бяха донесли малко вода… Когато тръгваха, му хрумна, че една манерка няма да им е излишна, но предполагаха, че ще са под земята само час.
— Колко е зле? — попита Стивън, когато прецени, че Джак вече може да говори.
— Мисля, че и двата ми крака са счупени. И ребрата. Ужасно ме боли тук. — И той докосна гръдния си кош.
— Имаш дълбока рана на главата. Боли ли те?
— Не много. Но се чувствам отпаднал. И замаян, сякаш съм улучен от куршум.
— Ще трябва да те нося — каза Стивън.
— Точно така — отвърна Джак. — Както когато аз ви носех.
— Ще направя каквото мога, обещавам. Мислиш ли, че ще се измъкнем.
— Зависи къде има срутване.
— Мисля, че първо трябва да потърсим други оцелели.
— Трябва да се примирите. Ще бъде трудно. Няма да има други оцелели. Можем да потърсим, ако искате, но знам какво се случва под земята. Цяло чудо е, че ние двамата сме живи.