Лицето на Леви изразяваше решителност и ентусиазъм.
— Да предположим, че този звук не идва от някой от нашите хора, а от вражески войник, попаднал в капан.
Леви ококори очи.
— Не вярвам, че някой може да е останал жив след толкова време. Но дори и така да е, тогава… — Той разпери ръце и сви рамене.
— Тогава какво? — попита Крюгер веднага.
— Тогава това ще е човекът, убил брат ми и двамата му придружители.
Крюгер го погледна тъжно.
— Око за око… Нали не мислиш за отмъщение?
Усмивката на Леви замръзна.
— Не мисля за никакви конкретни действия. Вярата ме води във всичко. Не се боя да се срещна с него, ако това имаш предвид. Тогава ще знам какво да направя.
— Ще трябва да го вземем като военнопленник — каза Крюгер.
— Това е достатъчно — отвърна Леви. Отиде при въжето и извика на Лам да го издърпа.
Лам, който едва стоеше буден, не каза нищо, когато Леви му съобщи какво иска от него. Приготви експлозива, прибра го в раницата си и слезе по въжето.
Пръстта, примесена с варовик, се оказа трудна за копаене. На двамата с Крюгер им отне пет часа, за да направят дупка за експлозива, която да удовлетвори Лам. Леви го смени, за да помогне на Крюгер. Напълниха чували с пръст и ги наредиха плътно върху мястото.
Крюгер спря за малко, за да пие вода и да хапне месо и бисквити. Леви отказа предложението му да ги сподели с него.
Главата му беше започнала да се замайва от мъката и умората, но беше твърдо решен да спазва поста. Работеше яростно, без да обръща внимание нито на потта, която пареше в очите му, нито на треперещите си пръсти, които пълнеха чувалите с пръст.
Не знаеше какво или кого очакваше да намери зад стената; у него беше останал само импулсът да продължи напред. Любопитството му беше свързано с усещането му за загуба. Смъртта на Йозеф можеше да бъде обяснена и възмездена единствено ако намереше оцелелия и се изправеше лице в лице с него.
Прикачиха кабелите и се отдалечиха на безопасно място в началото на наклонената пътека, която водеше към повърхността. Чуваха гърмежите на тежките оръдия и минохвъргачките и огъня на картечниците над тях. Атаката беше започнала. Лам натисна детонатора и земята под краката им се разтресе. Разнесе се грохот като горещ дъх, след това заглъхна и отново се надигна. За миг им се стори, че към тях през тунела се втурват огнени кълба от пръст и варовик. След това звукът утихна за втори път и замря напълно.
Върнаха се бързо през ниския, укрепен с греди вход, пълзяха, залитаха и тичаха към ямата в земята. Облак каменен прах ги принуди да отстъпят, кашляйки, за около минута, докато въздухът се прочисти.
Леви каза на Крюгер да остане назад, докато двамата с Лам слязат долу. Искаше Лам да прецени взрива, а и се съмняваше в искрената съпричастност на Крюгер.
Минаха през дупката, направена от експлозията, като копаеха около себе си, за да я разширят. Тя ги беше отвела право в главния подслушвателен пост на британците. Разгледаха с любопитство подпорните греди и обшивката.
— Чуй — каза Леви и хвана Лам за ръката.
Почукването вече беше неистово и се чуваше от много по-близо.
Леви беше толкова развълнуван, че подскочи и си удари главата в горната част на тунела.
— Стигнахме — каза. — Успяхме.
Бяха взривили всичко, което ги разделяше. Сега трябваше само да покопаят още малко и да протегнат ръка.
В тясната си камера Стивън беше разлюлян от нова експлозия. Обърна се по корем и покри главата си с ръце в очакване светът да се срути върху него. Но въпреки че звукът отекна в стените, те останаха непокътнати.
Започна да рита и блъска по стените, които го ограждаха. Клаустрофобията, която беше държал под контрол досега, го сграбчи. Представи си как някой се движи свободно близо до него и страхът, че няма да го чуят или достигнат, отпуши паниката му.
Докато се мяташе, изкърти пръстта, която се беше разхлабила от взрива. Тя се срути тежко върху краката му и го накара да спре за миг и да се овладее.
Продължи да чука с дръжката на ножа и започна да крещи колкото имаше сили:
— Тук съм. Насам.
Представи си хората от ротата на Уиър, с техните светнали, ухилени под каските лица, да си проправят път към него. Кой би могъл да бъде? Кого бяха изпратили да го измъкне? Не помнеше нито физиономии, нито имена. Само Джак, но той лежеше мъртъв до него. И един разсеян мъж със светла коса, Тайсън, но той беше умрял преди доста време. И онези дребните, които сякаш никога не се изправяха, дори на повърхността, май и те бяха с него под земята, когато гръмна първият взрив.