Стивън усети как съзнанието му напълно се избистри. То беше изпълнено с картини от нормалния свят, обитаван от жени, в който хората живееха мирно, правеха любов и пиеха, където имаше деца, търговия и смях. Спомни си за Жан и невероятната усмивка, която избухваше като свръхнова звезда в очите й. Противният смазващ свят, пълен с пръст, пот и смърт, не беше единствената реалност; той беше стесняваща границите илюзия, неохраняем затвор, от който щеше лесно да избяга всеки миг.
Забрави за жаждата и умората; беше жив, изпълнен със страст към света, към звездите, дърветата и хората, които се движеха и живееха в него. Ако не успееха да стигнат до него, той щеше да издълбае стените, да рие, ако трябва да яде пръст и да я поглъща, но щеше да излезе оттук на дневна светлина.
— Продължавай! — Леви се засмя, очите му блестяха. Кожата му беше лъснала от пот, докато копаеше в стената, от която бяха свалили гредите.
Лам направи гримаса под мокрия си перчем и присви очи срещу светлината от фенера.
— Продължавай — изкрещя Леви. — Продължавай.
Той беше почти в делириум, докато вдигаше и стоварваше кирката си в пръстта. В съзнанието му бяха само чертите на скъпия му брат Йозеф. Колко много го беше обичал, как беше живял чрез него; колко много бе искал Йозеф да е като него, но по-добър, да печели от опита му и да постигне нещо, което да прослави благородното му семейство и предците му.
Лам работеше с равномерен ритъм, мускулите на раменете му се плъзгаха напред и назад под подгизналата му сива фланела, докато рушеше стената от пръст.
Намираше се на десетина метра от Леви, когато кирката му пропадна във въздуха. Беше преминал преградата. Извика. Леви го бутна настрани и започна да копае трескаво с ръце, като изхвърляше пръстта зад себе си като куче. Изкрещя на затворения вътре мъж. Идваха, вече бяха при него.
Именно действията на Леви, а не на Лам освободиха пръстта в края на гробницата на Стивън и му дадоха възможност да изпълзи от нея през трупа на Джак Файърбрейс.
Той се промъкна на четири крака през камарата от отломки, срутени от собствения му взрив. Само метър по-нататък видя къде тунелът беше останал непокътнат. Точно там Лам беше пробил. Леви блъсна Лам назад и се изкатери в британския тунел. Заблуден от ехото от почукването на Стивън, той се насочи в погрешна посока и започна да се отдалечава от него.
Като хъркаше и плюеше пръст, Стивън запълзя напред, без да спира да вика. Пред себе си виждаше да се поклаща светлина от фенер. Имаше въздух. Можеше да диша.
Леви го чу. Обърна се и тръгна обратно.
Когато таванът на тунела стана по-висок, Стивън се изправи приведен на крака и отново извика. Фенерът го освети.
Вдигна поглед и видя краката на спасителя си. Бяха обути в сиво-зелена германска униформа — цвета от най-мрачните му сънища.
Олюля се и ръката му се опита да изтегли револвера, но не откри нищо на кръста си, само скъсаните, подгизнали дрипи, в които се бяха превърнали панталоните му.
Погледна лицето на мъжа, който стоеше пред него и вдигна напред юмруци като селско момче, готово за бой.
Някъде дълбоко, под всичко, до което изтощеният му ум можеше да проникне, конфликтите на душата му си проправиха път към него като вълна по чакълест бряг. Гласът на живота му, който го викаше от някакъв далечен път; лицата на загиналите в касапницата, затворените очи на Майкъл Уиър в ковчега; собствената му изгаряща омраза към врага, към Макс и всички мъже, които го бяха довели до този момент; плътта и любовта на Изабел и очите на сестра й.
Отвъд разума му до него достигна едно решение и той осъзна, че стиснатите му в юмруци ръце се отпускат и се разтварят.
Леви се взираше в този силует с див поглед, този полупобъркан мъж, убиеца на брат му. По неизвестна за него причина той също разтвори ръце, двамата паднаха в прегръдките си и заридаха горчиво за странния си живот.
Помогнаха на Стивън да стигне до въжето и му дадоха вода. Вдигнаха го на горното ниво. Леви го беше прегърнал през кръста и вървя така с него до края на тунела, а Лам и Крюгер се върнаха в мрака, за да извадят тялото на Джак Файърбрейс.
Леви насочваше бавните стъпки на Стивън по наклонената пътека към светлината. Трябваше да закрият с ръка очите си от ярките слънчеви лъчи. Накрая излязоха на чист въздух в германския окоп. Леви помогна на Стивън да мине през стъпалото.