Робърт все още беше изнервен заради сложната организация, докато двамата пътуваха в колата на Елизабет през полята на Хемпшър.
— Ами ако поиска да се роди по-рано? — попита той. — Какво се очаква от мен да правя?
— Нищо — отвърна Елизабет и с мъка се завъртя на предната лява седалка, за да се обърне с лице към него. — Просто ще трябва да държиш бебето на топло. Както и да е, първите раждания обикновено продължават около дванайсет часа, така че дори със скоростта, с която караш, ще успеем да стигнем до болницата в Пул или Бърнмът. Пък и първите бебета рядко подраняват. Затова нека не се безпокоим.
— Станала си цял експерт, а? — каза той и натисна малко педала в отговор на нейната критика за шофирането му.
— Прочетох някои книги. Нямах какво друго да правя през лятото.
Къщичката се намираше край пътя до един хълм. Имаше изглед към полето и беше на около петнайсет минути от най-близкия град. От входната врата се влизаше право във всекидневната с голяма зидана камина и износени мебели с жакардова тапицерия. Имаше и старомодна кухня с мръсна печка с газова бутилка и шкафчета с плъзгащи се стъклени вратички. Задната врата водеше към доста голяма градина, в дъното на която растеше голям кестен.
Елизабет беше очарована.
— Виждаш ли онова ябълково дръвче? — попита тя. — Точно там ще си сложа стола.
— Аз ще го направя — каза Робърт. — Най-добре да отида да купя храна, преди да затворят магазините. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Не, направила съм списък. Имам ти доверие.
— Имам предвид — в случай че започнеш да раждаш.
Елизабет се усмихна.
— Не се тревожи. Терминът ми е чак след осем дни. Само занеси стола там, ако нямаш нищо против, и аз ще съм добре.
Когато шумът от колата заглъхна, тя усети кратка остра контракция. Беше като крампите, които понякога получаваше в крака си през нощта, но близо до утробата.
Пое дълбоко въздух. Нямаше да се паникьосва. Беше предупредена, че седмици наред може да има фалшиви тревоги. Носеха името на лекаря, който ги беше описал. Бракстън някой си. Въпреки това нямаше да й навреди да намери телефонен указател и да си запише номера на най-близката болница.
Отиде във всекидневната и откри каквото търсеше. На предната корица на указателя беше прикрепен лист хартия с „полезни телефони“. Болницата и местният доктор бяха само на около седем километра.
Облекчена, Елизабет се върна в градината и седна под ябълковото дърво. Последва нова остра контракция, която я накара да затаи дъх и да се хване за корема. След това болката утихна. Премина и след нея остана странно усещане за спокойствие и сила. Животът чукаше вътре в нея и искаше да излезе. Щеше сама да роди дете, което да продължи чудноватата история на семейството й. Замисли се за баба си Изабел и се запита как и кога е родила тя. Дали е била сама и уплашена в позора си, или е имала някого до себе си, дали Жан не е била наоколо, за да й помогне? Елизабет изпита лека тревога, докато си представяше как Изабел е била сама с тази плашеща болка. Не, каза си тя. Сигурно е планирала всичко. Жан трябва да е била до нея.
Робърт се върна след час с покупките и си донесе питие под дървото. Седна в краката й, а тя прокара пръсти през гъстата му заплетена коса.
Душната августовска жега беше отминала, беше топла септемврийска вечер.
— След няколко дни вече нищо няма да е същото — каза Елизабет. — Просто не мога да си го представя.
Робърт хвана ръката й.
— Ще се справиш. Аз ще ти помагам.
Той приготви вечеря, като следваше инструкциите, които тя му даваше на висок глас от всекидневната. Беше тъмно, когато седнаха да ядат, и достатъчно хладно, за да запалят камината. Мирисът на дървесния пушек се надигна през решетката и изпълни стаята. Оставиха входната врата леко отворена и така успяха да го върнат обратно към комина, но заради течението от огъня нямаше голяма полза.
Елизабет отиде да си вземе жилетка и докато се качваше по тесните стълби, усети нова контракция. Не спомена нищо на Робърт. Той със сигурност щеше да поиска да я закара в болницата, където или щяха да я задържат с дни, или — което беше по-вероятно — да я отпратят. Къщичката й харесваше и се радваше на малкото дни, които имаше възможност да прекара насаме с Робърт.