Стивън излезе от фабриката през страничната врата и се зачуди колко бързо се бяха развили събитията и как се бе озовал на страната на Люсиен Льобрун, макар също като останалите да не искаше никога повече да види лицето му с пламенните очи.
Тръгна към катедралата и след това към града. Почувства се засрамен от начина, по който се беше държал. Преди години беше обещал на настойника си, че никога повече няма да губи контрол над чувствата си и винаги ще брои до десет и ще запазва хладнокръвие. Провали се позорно при това изпитание и споменът за стреснатото изражение на мъжа, оклеветил мадам Азер, когато стиснатият юмрук на Стивън уцели устата му, беше само малка компенсация за провала.
Ударът сигурно се беше оказал по-силен, отколкото си мислеше, докато го нанасяше, защото ръката му доста се поду следобеда. Върна се в дома на Азер и се качи да се измие. Подържа дланта си под течащата студена вода, а после я уви здраво с носна кърпа.
Чувстваше, че присъствието му на булевард „Канж“, а може би и животът му в далечна перспектива наближават криза, която не може да предотврати. Вероятно щеше да е най-добре да постъпи така, както искаше работодателят му. Да приключи с работата си до седмица, да се върне в Лондон със съзнанието, че не е свършил нищо, с което да посрами фирмата си или господин Вон, настойника, който толкова се бе постарал да му помогне. Но най-добре беше първо да му пише.
Взе унило лист хартия от писалището и започна.
Драги господин Вон,
Не за първи път закъснявам да ви пиша, но ще се постарая да наваксам пропуска, като ви разкажа подробно какво се случи.
Спря се. Искаше да намери прилични думи за въртопа от желание и смут, който бушуваше в него.
Мисля, че съм влюбен и ми се струва, че въпросната жена, макар да не си признава, отвръща на чувствата ми. Но как да съм сигурен, след като нищо не ми е казала? Дали това не е младежка суета? В известна степен ми се иска да е така. Но съм толкова убеден, че дори няма нужда да си задавам въпроси. Това убеждение ми носи радост.
Беше отишъл прекалено далеч и, разбира се, не можеше да изпрати това писмо. Написа още един абзац заради себе си, за да види какво би искал да каже.
Движат ме сили, на които не мога да устоя. Вярвам, че те са породени от своя собствена причина и се ръководят от свой собствен морал, макар че може и да не успея да ги проумея, докато съм жив.
Скъса листа на малки парченца и ги хвърли в коша.
Свали носната кърпа от ръката си и успя да скрие дланта зад гърба си, докато говореше с мосю и мадам Азер във всекидневната преди вечеря. Азер беше твърде разтревожен от събитията във фабриката, за да забелязва ръцете на гостите, а когато мадам Азер си позволи да хвърли поглед към Стивън, той беше насочен към лицето му.
— Разбрах, че е имало коментар за присъствието ви във фабриката — каза Азер.
— Да. Не бях сигурен дали изобщо трябваше да ходя на събранието. Може би е добре да стоя надалеч ден-два.
Лизет влезе през вратата към градината.
— Добра идея — отвърна Азер. — Нека се поуспокоят. Не вярвам, че ще има проблеми, но няма да е зле да се снишите, докато нещата се поуталожат. Мога да накарам някой от подчинените си да ви донесе книжата тук. Има много начини да бъдете полезен.
— Виж ти! — възкликна Лизет. — Какво е станало с ръката ви?
— Заклещих я на една машина, докато ми показваха как да работя с нея тази сутрин.
— Цялата е подута и зачервена.
Мадам Азер издаде тих вик, когато Лизет вдигна ранената ръка на Стивън, за да я разгледа. Стори му се, че видя искра на загриженост да припламва по лицето й, преди да си възвърне обичайното безразличие.
— Вечерята е сервирана — каза прислужницата от вратата.
— Благодаря, Маргьорит — отвърна й мадам Азер. — След вечеря би ли намерила превръзка за ръката на мосю Рейсфорд? — Сетне поведе всички към трапезарията.
На следващия ден Азер отиде на работа, а Стивън остана в къщата като болно дете, извинено от училище. Пристигна пратеник от фабриката и донесе някакви книжа, които Стивън заряза във всекидневната. Взе книга и се настани в ъгъла до вратата към градината. Чуваше обичайните утринни звуци в къщата и се чувстваше като човек, който подслушва живота на жените в нея. Маргьорит влезе с бърсалка за прах, която размаха с впечатляваща лекота над порцелановите орнаменти и полираните плотове на масите и вдигна във въздуха прашинки, които се завъртяха в малки спирали под силните сутрешни лъчи, преди да паднат някъде другаде по столовете и лакирания дървен под. Стъпките на Грегоар отекнаха надолу по стълбите и по коридора, докато напредването му не беше спряно от битката с ключалките и веригите на външната врата. Викът „Затвори вратата след себе си!“ остана без отговор и Стивън си представи квадратната градина, павираната пътека и солидната метална ограда откъм булеварда, които сигурно се виждаха през незатворената врата. Чу се тракане, когато Маргьорит понесе табла с чашите и чиниите от закуската към кухнята и мекото тупване на ханша й във вратата. Преди тя да се затвори обратно, долетя по-силно и целенасочено дрънчене на тенджери, които се миеха или поставяха на котлона пълни с бульон, който щеше да ври цял предобед.