Облегнаха се на стената и той пъхна ръка в полата й отзад. Усети коприната под пръстите си, после опипа закръглените форми отдолу. Усети ръката й на панталоните си.
— Трябва да спрем. — Той се отдръпна назад.
— Да. Лизет излезе. — Изабел едвам дишаше. — Но Маргьорит…
— Червената стая?
— Да. Ти тръгни пръв и отиди в стаята си. Дай ми десет минути, преди да слезеш при мен.
— Добре — каза той. — Нека те целуна за последно.
Целуна я дълбоко и тя започна да стене отново и да се търка в него.
— Моля те — каза, — моля те.
Не знаеше дали иска от него да спре, или да продължи. Беше вдигнал полата й, тя се беше облегнала на стената и пръстите му вече бяха между краката й.
— Ела при мен — прошепна тя и горещият й дъх опари ухото му. — В мен, веднага.
Той махна игривите й пръсти от панталоните си и ги разкопча. Рамото му беше притиснато до полираното дърво на библиотека със стъклени вратички. Зад главата на Изабел имаше рамкирана картина на цветя в глинена саксия. Трябваше да я повдигне леко, да я подхване с ръце, за да успее да проникне в нея. Тя го обви с крака около кръста, за да не мърда и увисна на него. Картината се завъртя, когато гърбът й опря в рамката и я бутна нагоре.
Тя отвори отново очи и му се усмихна.
— Обичам те.
Покри лицето му с целувки, приклещила здраво тялото му с тежестта си. След това стъпи на земята и внимателно го отблъсна. Плътта му беше твърда и набъбнала с кръв. Тя започва да прокарва ръка по нея напред и назад, докато той задиша тежко, падна на колене и изригна на пода, а после и върху роклята й, а накрая тя пое последните три или четири спазъма в устата си. Направи го по инстинкт, почти от чистофайничество, не защото беше нещо, което умееше и беше правила преди.
— Червената стая — каза тя. — След десет минути.
Дръпна дрехите си надолу. Сякаш не забелязваше петното отпред на роклята си. Стивън я гледаше как излиза от стаята, походката й — както винаги — беше скромна и полюляваща се. Почувства се нелепо така, полусъблечен; сякаш тя се бе отнесла с него като с момче, просто го беше подразнила, макар чувството да не му беше неприятно. Оправи панталоните и ризата си и обърса паркета с носната си кърпа.
Поразходи се малко в градината в опит да си проветри главата; след това — както тя му беше казала — се качи в стаята си. Гледаше как минутната стрелка пълзи по циферблата на джобния му часовник. След трите минути в градината му оставаше да изтърпи само още седем. Когато те изминаха, той събу обувките си и тихо слезе на втория етаж. Мина по главния коридор, сетне през някакъв проход, после се провря през малката арка… Помнеше пътя.
Изабел го чакаше вътре. Беше в роба с ориенталски мотиви в зелено и червено.
— Толкова се боях — каза тя.
Той седна до нея на чаршафите.
— Какво искаш да кажеш?
Взе дланта му в двете си ръце.
— Когато не искаше да ме погледнеш снощи, се боях, че си променил решението си.
— За теб?
— Да.
Той се почувства развеселен от загрижеността на Изабел. Все още му се струваше невероятно, че тя наистина го желае толкова много.
Хвана косата й с всичките й нюанси в ръката си. Почувства се благодарен към нея.
— След всичко, което си казахме и направихме… Как можа да се усъмниш.
— Ти не искаше да ме погледнеш. Уплаших се.
— Какво можех да кажа? Щях да се издам.
— Трябваше да ми се усмихнеш или да ми кимнеш. Да направиш нещо. — Беше започнала да го целува по лицето. — Ще си измислим сигнали. Обещаваш ли ми?
— Да, обещавам.
Остави я да го съблече, стоеше съвсем пасивно, докато тя сваляше дрехите му и ги сгъваше на стола. Събра смелост да покаже огромната си възбуда, а тя се направи, че не я забелязва.
— Сега е мой ред — рече той, но трябваше да свали само копринената роба и красотата й се откри пред него. Положи бузата си върху влажните й гърди и я целуна по шията, точно там, където бе видял да се зачервява, докато се грижеше за градината. Кожата й беше млада и свежа и почти напълно бяла, с малки точици и лунички, които опита с върха на езика си. След това я положи нежно върху леглото и зарови лице в ароматната й коса. После я накара да се изправи, докато обхождаше бавно тялото й с ръце и език. Когато пръстите му се плъзнаха между краката й, усети как тя се стяга. Накрая, когато вече я бе докоснал навсякъде, я преобърна и я наведе към леглото, след това разтвори леко стъпалата й със своите.