— Нищо ли не чу? — попита Тайсън.
— Чух, но ми се стори, че са гърмежи. Сигурно е било насрещен тунел.
— Не се тревожи — каза Тайсън. — Всеки може да сбърка.
На стотина метра от тях се чу свистене и прелетя още една граната.
— Някакви новини кога ще се махаме оттук? — попита Джак.
— Очаква се утре — отвърна Шоу, — но не виждам как ще преминем фронта, ако обстрелът продължава. Уиър не каза ли нещо?
— Не, не мисля, че и той знае.
Тримата се спогледаха с безизразни, уморени до смърт очи. Тайсън и Шоу бяха заедно от година, откакто се помамиха да се запишат в армията заради надницата от шест шилинга, която се предлагаше на мъже с опит под земята. И двамата преди това бяха работили като миньори в Нотингам, макар че Тайсън не беше слизал много под повърхността, тъй като отговаряше най-вече за поддръжката на машините. Шоу твърдеше, че е на трийсет и една, но можеше и да е десет години по-възрастен. Изнасяше пръстта от тунела, но не показваше голяма съпричастност към военната дисциплина, която им налагаха от пехотата.
Тези мъже бяха заменили в живота на Джак двамата му съграждани от Лондон, с които беше работил по строежа на централната линия на метрото. Алън и Мортимър бяха загинали в експлозия при Месин край Ипър предната година. Джак вече беше имунизиран срещу смъртта и беше оставил бледите им лица да отплуват от паметта му. Неохотно се беше примирил с дружбата си с Тайсън и Шоу, но за свое разочарование беше установил, че компанията им беше започнала да става важна за него. Когато лягаха да спят, позволяваше на Шоу да положи глава върху коленете му, които свиваше към тялото си, за да ги пази извън линията на окопа. Понякога се събуждаше и установяваше, че по лицето му пълзи плъх. Друг път лежеше, разкъсван от страха, че може да бъде погребан жив от експлозия и затрупан от пръстта, под която беше пълзял, а също и от непреодолимата нужда да затвори съзнанието си за шума, който ги връхлиташе. Под телата им имаше дървени дъски, които сякаш се впиваха в костите им. Дори едрите бедра и рамене на Шоу не омекотяваха допира до тях, докато се мяташе и въртеше в съня си.
Лицето на капитан Уиър се появи иззад брезента. Носеше дъждобран върху белия си пуловер и се беше преобул с високи до коленете гумени ботуши.
— Шоу, трябваш ми в тунела — каза той. — Знам, че беше вътре сутринта, но там се нуждаят от помощ, за да разчистят отломките. И ти не е зле да се захванеш за работа, Тайсън.
— Застъпвам на пост в десет, сър.
— Ще се наложи Файърбрейс да те замести. Хайде, размърдайте се. Сержант Адамс ръководи работата. Иди и му докладвай.
— Допий ми чая, Джак — каза Шоу. — Не го оставяй на плъховете.
Когато двамата тръгнаха, Джак се опита да поспи. Нервите му бяха прекалено изопнати. Затвори очи, но виждаше само тъмния тунел. Още чуваше внезапно настъпилата тишина, която ги беше накарала с Еванс да спрат и да затаят дъх. Не се укоряваше, че не успя да разпознае шумовете от германския тунел. Стори каквото можа, но все пак мъжете бяха умрели по възможно най-лошия начин — с газ в дробовете си или проснати безпомощни върху ничията земя. Ще намерят другата половина от лицето и главата на Търнър и ще ги погребат заедно с останалите парчета от кости и униформи, които успеят да изнесат на повърхността. Представи си как огромните ръце на Шоу разравят взривената пръст. За миг се успокои и задряма, но след това отпускането на мускулите му го накара да се стресне и да се събуди, тялото му отново се стегна, готово за битка.
Отказа се от съня, извади писмото от джоба на гърдите си и запали парченце свещ, което намери в страничния джоб на раницата на Тайсън.
Скъпи Джак,
Как я караш? Всички мислим и се молим за теб. Четем вестниците всеки ден и първо гледаме списъците с жертвите. Няма никакви новини къде си. Мама ни гостува и помоли да ти предам, че е получила писмото ти и ти праща още един колет със сапун, цигари и цариградско грозде от градината. Надявам се, че няма да е презряло, докато пристигне при теб.
С огромно съжаление ти съобщавам, че малкият Джон се разболя. Много е зле и лекарят каза, че е дифтерит. Приеха го в болница в Тотнъм миналата седмица и е малко по-добре, но температурата му още е висока. Както можеш да си представиш, не е лесно да се осигурят лекарства и медицински грижи, когато почти всичко отива за мъжете на фронта и така трябва да бъде.
Когато е в съзнание, е в добро разположение на духа, ходихме да го видим в болницата. Помоли да ти кажа, че те обича. Извинявай, че те притеснявам с тези новини, но мисля, че така е най-добре. Наистина много му липсваш и съм сигурна, че те обича. Ще се моля за теб и ти изпращам любовта си.