— Малко е странен — каза Грей. — Ще говоря с него по-късно. Може да започнат още тази вечер.
Стивън търсеше доброволци.
— Ще вземем един канален плъх с нас да ни покаже пътя, но ми трябват още двама. Ще сме в бойния тунел. Няма да се налага да пълзим.
Никой не искаше.
— Добре, ще взема Хънт и Бърн.
Отиде при сержант Адамс да попита кой от тунелджиите ще тръгне с тях.
— В момента пращат доброволец, сър. Ще бъде този, който е загубил на Фриц.
Беше Джак. Освен че даде на Евънс пет цигари, трябваше да придружи пехотинците в тунела. Сложиха си противогази и окачиха гранати на коланите си. В десет часа отидоха при шахтата.
Стивън погледна за последно небето и последва Джак надолу. Никога преди не беше слизал под земята. Почувства кратък прилив на нежност към открития свят и безкрайното му небе, колкото и обезобразен да беше от усуканите вълма бодлива тел върху разораната от взривове земя и летящите метални шрапнели, обичайни като въздуха, който дишаха.
Стъпалата бяха направени така, че да са преди всичко здрави; ръцете му усетиха треските по дървесината, която изобщо не беше изгладена. Бяха поставени на неравни разстояния, така че беше трудно да се постигне някакъв ритъм при слизането. Не му беше лесно да спазва темпото на Джак Файърбрейс. Отначало трябваше да внимава да не му стъпва по пръстите, но скоро единственото, което виждаше, беше спорадичното поклащане и проблясване на каската му далеч долу.
Най-накрая Стивън скочи от стълбата на мястото, където го чакаше Джак. За миг мракът и тишината му напомниха за игрите от детството, когато заедно с другите момчета се предизвикваха да влязат в отдавна затворено мазе или изоставен кладенец. Влажната миризма на пръст и неумолимата тежест на материята го уплашиха. Кратерите от снаряди на повърхността не бяха нищо повече от драскотини в земята в сравнение със смазващото количество пръст. Само да помръднеше или да се свлечеше, и бяха обречени — нямаше да имат никаква възможност да окажат съпротива или да се измъкнат с леко нараняване. Дори по-малкият брат на Рийвс след взрива от гаубица имаше повече шансове за оцеляване.
Хънт и Бърн се огледаха неспокойно. Държаха пушки в ръцете си, а вместо меките си фуражки си бяха сложили миньорски каски. Стивън имаше револвер и всички носеха гранати — Уиър им беше казал, че в случай на неприятност те ще са най-ефективното им оръжие.
— Чух германско раздвижване от тази посока — каза тихо Джак. — Трябва да защитим нашите хора в камерата с експлозивите, както и в по-дълбокия тунел, за който те не знаят. Ще минем през този вход, който води към дълга галерия. От нея тръгват два бойни тунела с подслушвателни постове. Не трябва да се отделяме един от друг.
Бърн погледна към това, което Джак беше описал като вход.
— Мислех, че няма да се наложи да пълзим.
— По-нататък се разширява — каза Джак.
Бърн изруга и прокара ръка по втвърдената пръст и глина.
— Недрата на Франция — каза Стивън. — Ето за това се бием.
— Не и за шилинг на ден — обади се Бърн.
Джак тръгна напред в мрака. Очите му бяха привикнали към работа на тъмно. Той автоматично приклекна и започна да пристъпва със свити крака.
Вървяха около десет минути и тогава тесният тунел стигна до разклонение със страничната галерия, която Джак и ротата му бяха изкопали преди два месеца. Вдясно имаше вход към успореден тунел, който щеше да ги отведе към камерата, в която залагаха експлозивите. Вляво бяха двата бойни тунела, в единия от които бяха чули звук от вражеска дейност.
Бърн и Хънт спряха да ругаят. Хънт изглеждаше ужасен.
— Добре ли си? — попита го Стивън.
Хънт бавно поклати глава.
— Това не ми харесва. Да съм под земята. Да съм затворен по този начин.
— В безопасност сме — отвърна Стивън. — Те са професионалисти. Виж колко добре са направили укрепването.
Хънт започна да трепери.
— Не е редно — каза той. — Аз съм пехотинец. Не бива да върша това. Мога да рискувам в окопа, но не и в тази проклета дупка. Ами ако пръстта се срути? Мили боже.
— Тихо — каза Стивън. Хънт стискаше ръката му, обзет от паника. — За бога, Хънт. Тръгвай през тунела или ще те пратя на военен съд. Ще патрулираш всеки ден от тук чак до Швейцария.
Стивън усети как страхът на Хънт зарази и него. Отдавна изпитваше ужас от тесни пространства.