Стивън се обърна към старицата и й се усмихна. Направи знак с ръка, че иска да пие и извади банкнота от пет франка от джоба си. Тя отиде вдървено до ъгъла на стаята и донесе бутилка вино и прашна чаша.
Стивън седна на един стол до печката и подпря лакът на дългия кюнец, който минаваше напречно на стената. Вдигна чаша към старицата и отпи от горчивото бяло вино.
Искаше Уиър да разбере какво е да си с жена, да усети плътската интимност. Не го беше грижа дали приятелят му щеше да си умре целомъдрен, но смяташе, че е необходимо да узнае нещо за процеса, чрез който е дошъл на този свят.
След като избегна унищожението си, Стивън вече не се боеше от нищо. В съществуванието, в което се върна, толкова чуждо и толкова далеч от всичко естествено, можеше да избира само между насилствената смърт и живота; по-фини нюанси като любов, предпочитания или доброта бяха излишни. В ограничената реалност, която населяваха с Уиър, плътта на фермерската вдовица, платена с надница за убиване, беше по-добрата алтернатива от плътта на Уилкинсън, разкъсана от шрапнел, и изтичащия му мозък, с който по рамото му капеха спомени и надежди.
Протегна крака и видя как токовете му оставят следи в отъпканата пръст на пода на къщата. Почти беше привършил бутилката вино и усещаше как алкохолът задушава и последната искра предпазливост у него, последните фалшиви правила на поведението във време на мир. Чувстваше се стар и уморен, но много спокоен.
Старицата беше заспала. Стивън отиде тихо до ъгъла на стаята и намери още една бутилка в шкафа. Наля си и седна да чака в приглушената светлина.
Когато Уиър се върна, изглеждаше потресен и блед. Черните кръгове под очите му се виждаха дори в мрака на всекидневната. Стивън го погледна въпросително. Уиър поклати глава.
— Ти върви.
— Не, благодаря. Това си е твоята мисия. Тя изобщо не ме интересува.
— Тя иска теб. Върви при нея. Върви при нея, копеле. Ти започна това. И ти трябва да го довършиш.
Не беше виждал Уиър толкова развълнуван дори по време на обстрел. Внезапно Стивън беше обзет от паника.
— Какво си направил? — попита той. — Какво си направил, бълнуващ идиот такъв?
Уиър се отпусна тежко на един стол и зарови глава в ръцете си.
През ума на Стивън минаха ужасни сцени, докато тичаше през вратата. Озова се на площадка, от която тръгваха четири коридора. Извика.
Осветлението беше толкова лошо, че едва виждаше. Тръгна, опипвайки стената, и бутна една врата. Отвътре се чу пърхане на кокошки. Затръшна я с всички сили. Затича по втория коридор, отваряше врати и като не виждаше нищо тревожно, ги затваряше с облекчение, но продължаваше отчаяно напред.
Чу женски глас зад себе си:
— Мосю?
Беше млада тъмнокоса жена. Имаше големи благи очи, а косата й беше вързана на тила с червена панделка. Стивън загуби ума и дума.
— Какво искате?
— Търся… майка ти.
— Насам.
И тя го хвана за ръката. Влязоха в стая с червен килим и параван с ориенталски мотиви. Около вратата имаше дърворезба във формата на минаре. Подът беше от същата отъпкана пръст като във всекидневната. Стивън изглеждаше объркан. Младата жена го заведе зад паравана, където имаше двойно легло с домашно изработен балдахин от памук и коприна. На пода и на прозореца бяха поставени пет-шест запалени свещи.
— Не се притеснявай. Дай ми парите сега.
Последното изречение му върна усещането за нормалност.
— Не искам да… Просто дойдох да видя дали всичко е наред.
Чу смях от другата страна на паравана. Беше жената на средна възраст, която беше отвела по-рано Уиър със себе си.
— Чудесно! По-добре не би могло да бъде. — Приближи се и застана до Стивън. Миришеше на нещо сладникаво. — Приятелят ти е много странен. Аз го хващам така — и тя похлупи с длани слабините на Стивън, — а той се дърпа. — Тя се засмя. — Беше дълъг и мек и когато го докоснах, приятелят ти започна да плаче.
Беше по-възрастна, отколкото Стивън си мислеше. Под светлината на свещите я виждаше по-добре отколкото във всекидневната. Тя седна на леглото и вдигна полата си до кръста, след това легна назад и разтвори крака. Стивън никога не беше виждал гол човек на тази възраст. Тя постави ръката си в купа с дезинфектант, след това прокара пръсти по цепката между краката си, през грубите косми и алената плът, която се раздели под познатото докосване.