Стивън започна да се дърпа също като Уиър. След това се засмя. Посегна към младата жена и я хвана за ръката.
— С теб, мадмоазел, да. Но иначе — нищо.
По-възрастната жена стана от леглото, тръгна към него и пусна полата си надолу. Усети ръцете й отпред на панталоните си. Тя пъхна пръсти вътре в тях и извади онова, което търсеше — парчето отпусната плът — също както месарят взима нещо от витрината и го хвърля на дървения тезгях. Когато усети устата й да се затваря около него, Стивън се насили да не избяга от олигавеното й внимание. Вдигна поглед и видя младата жена да се съблича. Светлината от свещите се отразяваше в заоблените й бели бедра, докато се измъкваше от долните си дрехи. Стивън усети как част от него се размърда в устата на другата.
Тя стана и се усмихна, хванала в ръка втвърдяващата се плът.
— Ах вие, англичаните! — каза тя и изчезна зад паравана.
На Стивън дори не му мина през ум колко абсурдно изглеждаше. Кожата му щеше да се пръсне, разтегната почти до прозрачност от изпомпаната кръв. Момичето му се усмихна от леглото. Имаше малки кръгли гърди. Седеше с изпънати крака, ръцете й бяха скръстени на скута. На леглото нямаше чаршаф.
— Съблечи се — каза тя.
Стивън се подчини като оглупял. Застана гол пред нея. Момичето беше търпеливо, сякаш беше свикнало да се занимава с непохватни войници. Стивън я погледна. Бяха минали почти шест години откакто не беше докосвал жена. Тя беше красива. От тъмнокафявите й очи струеше светлина; крайниците й излъчваха живот. Тялото й беше младо и здраво. Искаше да се потопи в нея, да се гмурне в клетките на кожата й и да остане там. Тя беше мир и нежност; обещание за любов и бъдещи поколения.
Когато пристъпи към леглото, си спомни деня, в който друга жена беше лежала така гола, с разтворени пред очите му крака, а той я беше целунал там, бе отворил плътта й с език, сякаш това щеше да отключи най-дълбоката й същност. Спомни си как тя затаи дъх от изненада.
Той се беше забравил в нея; беше пречистил копнежа и желанието си; беше се отдал напълно на тялото й. На нейното доверие и любов към него той бе поверил нерешените противоречия в своя живот. Може би все още беше в нея — предаден и неизлекуван.
Тялото е само плът, а тя му бе отнела своето; отсъстваше физически, но не просто плътта й му липсваше — той се чувстваше изоставен.
Нежността, която почувства към тъмнокосото момиче, си беше отишла. Тя му се усмихна и се обърна на една страна, а той отново видя извивката на бедрото й.
Когато погледна момичето над кръста, ребрата и гръбнака й, си спомни за шрапнела, който се беше забил в корема на Рийвс; за дупката в рамото на Дъглъс, която беше притискал, почти докосвайки белия му дроб.
Отначало нежността му отстъпи място на отвращението, което го накара да потръпне. Сетне умът му се изпразни. Вече виждаше само купчина телесна маса. Губеше контрол. По-възрастната жена, която беше размазала дезинфектант между краката си, нямаше нищо общо с това, което бе познал с Изабел. Тялото на дъщеря й беше просто животинска материя, по-малко скъпа и по-малко ценна от плътта на мъжете, които бяха умрели пред очите му. Не знаеше дали да обладае момичето, или да го убие.
В джоба на панталоните в краката му имаше нож, който носеше, когато патрулираше. Наведе се и го извади, отвори го и го опря в дланта си. Приближи се и седна на ръба на леглото.
Момичето го погледна с широко отворени очи, устата й се отвори, но от нея не можеше да излезе и звук. Той изпита съжаление към невежия й страх.
Обви острието с дланта си и прокара дръжката между гърдите й, после по бедрата й.
Нямаше представа какво прави. Мразеше я, защото не беше видяла онова, което бе видял той. Усети как кожата на краката й поддава леко под натиска му. Ножът остави тънка бяла следа там, където плътта беше потънала, преди кръвта отново да нахлуе под кожата. Искаше му се там да има нещо повече от плът. Постави дръжката върху космите между краката й, острието сочеше към корема й. Момичето погледна ужасено надолу към проблясъците на светлината в стоманата.
Стивън пусна ножа. Остана неподвижен. Момичето беше прекалено уплашено, за да помръдне. Накрая плъзна бавно ръка нагоре по бедрото си и взе ножа, без да изпуска Стивън от очи. Стисна острието с пръсти, затвори ножа и го хвърли в далечния край на стаята. Той се търколи върху пръстения под.
Стивън сведе поглед към леглото. В доскоро празния му ум нахлуха спомени и обвинения.
Момичето се беше успокоило. Не викаше за помощ и не протестираше; погледна съкрушения Стивън, който седеше на леглото, наведената му глава, спадналата му ерекция. Облекчението я направи благородна.