Докато се изкачваха, им раздадоха ножици за тел.
— Мислех, че оръдията ще разкъсат телта — каза Бърн. — Два противогаза? Защо два?
Типър се усмихваше налудничаво, докато Прайс окачваше ламаринен триъгълник на гърба му.
— Така наблюдателите от тила ще могат да те виждат, младежо — каза Прайс. Въздухът над главите им беше изпълнен с метал, земята се тресеше от снарядите.
Имаше изненадващи гледки дори за опитните войници. Складовите и комуникационните траншеи приличаха на влакови композиции по време на час пик. Прайс крещеше команди и успяваше да поддържа някакъв ред. Взводът на Харингтън зави в грешна посока и пое към Сера. Ротата под командването на Лукас напълно се изгуби. Плувнаха в пот, докато местеха пакети от по четиридесет килограма сред обърканите и тревожни мъже. Изви се внезапна лятна буря, дошла откъм Позиер, която наводни немските окопи, след което се премести на запад и превърна пръстта на британските позиции в кал. Всички тези неща се случваха едновременно.
Майкъл Уиър стоеше на едно възвишение и се взираше в Хоторн Ридж. Стивън се измъкна от окопа и отиде при него. Лицето на Уиър беше грейнало от странна възбуда.
— Такъв гръм ще се чуе, че ще ти секне дъхът — каза той. — Току-що заложихме експлозивите. Файърбрейс е под земята и заравя кабелите.
Умът на Стивън за миг се проясни.
— Какво ще правиш утре? Къде ще бъдеш? — Гласът му звучеше озадачено и загрижено.
— Ще наблюдавам от безопасно разстояние — изсмя се Уиър. — Нашата работа е свършена. Няколко от моите мъже изявиха желание да носят ранени, в случай че хората не достигат. Надявам се заедно с вас да вечеряме нещо горещо. Не са ли прекрасни позициите на германците?
Стивън се загледа в жълтите храсти и плевели по дългата фронтова линия с бели варовикови следи по хълмовете, където бяха основните окопи. Над тях беше надвиснала червеникава мъгла от раздробените от снаряди тухли на къщите в селата. Шрапнелите избухваха в бяла и жълта светлина. И когато слънцето проби през буреносните облаци, над всичко това се появи бледа дъга.
Уиър се ухили.
— Доволен ли си?
Стивън кимна.
— О, да!
Върна се към потока от хора в окопа. „Това нещо има собствена инерция, която ме носи със себе си“, каза си той.
— Горките фрицове — рече някой. — Сигурно вече са полудели от бомбардировката.
Хънт вървеше до него и пухтеше под тежестта на раницата си. Към нея беше прикачен малък дървен кафез. Вътре имаше два гълъба. Стивън се взря в празните им мраморни очи.
Имаха само една нощ за преговори, след това се започна. Бяха заели позиции. Прайс някак си беше намерил местата им, а ефрейтор Петросиян с манията си към детайлите беше строил взвода си като по конец. Окопът беше добър.
— Най-добрият, който съм виждал — каза Петросиян. — Най-накрая траншея с дървена обшивка.
— Вижте, отчето от запаса!
Хорокс с бяло расо над военните си панталони, лъскава плешива глава, якичка и молитвеник в ръка стоеше на едно възвишение като безполезна нелетяща птица; беше единствен свещеник, но казваха, че е „от запаса“, защото никога не се осмеляваше да излезе от тила. Мъжете се размърдаха, страхът накара и неверниците да открият вярата. Около свещеника се събра невиждана тълпа.
Стивън Рейсфорд се присъедини към нея. Видя изпоцапаното с пръст лице на Джак Файърбрейс. Едрият Артър Шоу стоеше тържествено до него.
Неговите хора, които трябваше да нападат на сутринта, коленичиха на земята, скрили лица в ръцете си, и се оттеглиха във въображаемия тунел на собствената си агония, в чийто мрак времето беше спряло, опитвайки се да погледнат смъртта в очите. Думите на отчето едва се чуваха заради взривовете.
Стивън почувства нещо повече от смирение, някакво усещане за пълна нелогичност. Притисна с длан лицето си — беше просто парче плът, жалко момче от Линкълншир. Не изпитваше страх за кръвта, мускулите и костите си, но мащабите на това, което беше започнало, всички тези хора под ужасяващия грохот на небето, бяха започнали да разклащат самоконтрола му.
Усети се, че произнася името на Исус. Повтаряше го едва чуто, отново и отново. Беше отчасти молитва, отчасти богохулство. Исусе… Исусе… Това беше най-лошото; нищо не можеше да се сравни с него.